Повечето от нас правят гримаса, когато чуят аудио запис на своя глас. Но защо това е така? Какво прави гласа в нашата глава толкова различен от този, който всички останали чуват? Научното обяснение зад този феномен има общо с вибрациите в тялото ни, които никой друг не може да чуе.
Когато слушаме другите хора да говорят, нашите тъпанчета и вътрешно ухо вибрират от звуковите вълни, които идват отвън. Това са вибрации, които мозъкът превръща в звуци. Същото се отнася, когато чуваме собствения си глас, но като добавим към тези външни вибрации и вътрешните, които идват от тялото ни. Това са вибрации от гласните ни струни и дихателни пътища.
Костната проводимост на звука се получава при активация на гласните струни. Вибрациите се изпращат през черепа, достигайки вътрешното ухо. Акустиката в черепа намаля честотата на тези вибрации по пътя като добавя някои бас тонове.
В резултат на това, гласът, който чуваме в главите ни е по-нисък, богат и мелодичен, а този, който чуваме от друг външен източник (примерно от видео) ни звучи тих и чужд. Не е изненада, че гласът не ни харесва без дълбоките и богати нюанси, добавени от нашата вътрешна слухова система.
Същото неприятно чувство се появява обикновено, когато гледаме наши снимки или видео. Това е така, защото сме свикнали да виждаме огледалната версия на себе си, а когато тя е обърната се чувстваме грозни, стига да нямаме перфектна симетрия на лицето.
Добрата новина е, че гласът ни не е неприятен за нашите приятели или познати изобщо: това е гласът, с който те са свикнали. Те никога не са чували вътрешния ви глас, затова не се притеснявайте да говорите. А следващият път, в който се изкушите да попитате „Наистина ли звуча така?”, не се притеснявайте, когато отговорът е „Да”. Поне сте в добра компания ако не сте почитател на собствения си глас.
