Гъбички в ушите (Отомикоза): как да ги разпознаем и лекуваме ефективно

Гъбичките в ушите, познати още като отомикоза са  изненадващо разпространен проблем. Става дума за гъбична инфекция на външния слухов канал – пространството между ушната мида и тъпанчето. Най-често причинители са гъбите Aspergillus и Candida(разпространени видове, които се срещат в околната среда и по кожата). Те обичат топла и влажна среда, затова инфекцията се среща по-често през лятото и при хора, които често плуват или спортуват във вода. Според медицински данни около един на десет случая на външен отит(ухо на плувеца) е причинен именно от гъбички.

Макар и неопасна, отомикозата може да причини значителен дискомфорт, а при липса на лечение – да стане продължителна и трудна за овладяване. Ако се пренебрегне, инфекцията може да се разпространи, да понижи слуха и дори да доведе до възпаление на тъпанчето.
Според различни проучвания около 10% от всички външни ушни инфекции се дължат именно на гъбички, като случаите се увеличават през топлите месеци и при хора с по-честа употреба на слушалки или тапи за уши.

 

 

Как ушната кал ни предпазва от гъбички и защо не трябва да я премахваме напълно

Малцина знаят, че ушната кал (церумен) не е „мръсотия“, а естествена защитна бариера.

Тя съдържа вещества с антимикробно действие и поддържа леко кисела среда, която пречи на развитието на бактерии и гъбички. Освен това улавя прах, мръсотия и микрочастици, предпазвайки тъпанчето от раздразнение.

Когато обаче тази защита се отстрани – например чрез прекомерно почистване с клечки, метални инструменти или често излагане на вода – в ушния канал остава уязвима и влажна повърхност, където гъбичните микроорганизми лесно се размножават.

Така, в стремежа си към хигиена, често сами нарушаваме естествения баланс и отваряме врата за инфекцията. Най-добрата грижа е просто да почистваме само външната част на ухото и да оставим вътрешността на ухото да се самопречиства – както природата е предвидила.

Как се появяват гъбичките в ушите

Причините за отомикозата могат да бъдат различни. Сред най-честите са продължителното излагане на влага, често плуване, използване на клечки за уши, както и кожни заболявания като екзема или псориазис.

Рискът се увеличава и при хора с отслабена имунна система, диабет или такива, които използват антибиотични или кортикостероидни капки продължително време.

Други фактори, които улесняват развитието на инфекцията, са:

• използването на слушалки за дълго време,

• престой в горещи и влажни климатични условия,

• и честото излагане на замърсена вода в басейни или езера.

Когато влагата и топлината се задържат в ухото, естествената бариера от ушна кал намалява, а кожата в канала се раздразва. Това създава идеална среда за развитие на гъбични спори, които обикновено присъстват в околната среда, но се активират при нарушен баланс. Първоначално инфекцията може да протече незабелязано – само със сърбеж или леко дразнене – и постепенно да се разрасне, ако не се вземат мерки.

Гъбичките най-често засягат само едното ухо, но при хора с понижен имунитет или при продължително задържане на влага могат да се развият и в двете уши.

 

 

Симптомите, които не бива да пренебрегвате

Отомикозата обикновено започва с лек сърбеж и усещане за запушено ухо, но може бързо да премине в болка и възпаление.
Често се появява секрет – гъст, оцветен и с неприятна миризма, който може да бъде бял, жълт, зелен или дори черен.

Засегнатото ухо може да се зачерви и подуе, слухът да се влоши, а някои пациенти усещат шум, звънене или пищене (т.нар. тинитус). При част от хората това води до временно усещане за натиск или пълнота в ухото, сякаш звукът идва „отдалече“.

В по-тежки случаи се появяват главоболие, температура или световъртеж. Симптомите често се влошават при влажно време или след контакт с вода.

Тъй като тези признаци могат да наподобяват бактериална инфекция, само лекар може да постави точна диагноза.

Как се поставя диагнозата

Прегледът при специалист по УНГ обикновено е бърз, безболезнен и изключително важен. С помощта на отоскоп лекарят оглежда ухото и може да види типичните гъбични налепи – черни, жълтеникави или бели петна.

Ако е необходимо, се взема проба от секрета за лабораторно изследване, за да се определи конкретният вид гъба и най-подходящият метод на лечение.

В някои случаи специалистът може да препоръча пълен тест на слуха, който включва и отоскопия – преглед на слуховия канал и тъпанчето. Така се проверява състоянието на ухото и се преценява дали инфекцията е повлияла слуха.

При хора с диабет или отслабен имунитет може да се направят и кръвни изследвания, за да се оцени общото здравословно състояние и риска от повторна инфекция.

Влияе ли отомикозата на слуха

При гъбична инфекция на ухото слухът често се влошава временно. Това се дължи на натрупване на секрет и възпаление, които пречат на звуковите вълни да достигнат до тъпанчето.
След успешно лечение слухът обикновено се възстановява напълно.
Ако обаче усещате, че чувате по-слабо дори след излекуване, добре е да се направи тест на слуха. Така се проверява дали няма остатъчно възпаление или друга причина за намален слух.
Такъв тест може да бъде извършен от слухопротезист, който да даде професионална оценка и препоръка за възстановяване на слуховия комфорт.

Лечение: как се справяме с гъбичките в ушите

Лечението на отомикозата е успешно в повечето случаи, когато се проведе навреме и под наблюдението на специалист.
Първата стъпка е почистването на ухото от натрупванията – процедура, която трябва да се извършва само от лекар. Той използва специални инструменти, промивка или микросмукване, за да отстрани гъбичните налепи и да подготви ухото за терапия.

След почистването обикновено се прилагат локални средства с противогъбично действие. По време на лечението е изключително важно ухото да се пази сухо – без плуване, слушалки или надраскване.

Ако ухото боли, могат да се използват обикновени обезболяващи, но те не лекуват инфекцията. При правилна грижа симптомите започват да отшумяват още през първата седмица, но лечението трябва да се продължи до пълно възстановяване.

Кога да потърсим лекар и какви са рисковете при забавяне

Ако болката, сърбежът или отделянето на секрет не отшумяват след няколко дни, потърсете специалист по уши, нос и гърло.
Особено важно е да се направи преглед, ако има загуба на слух, замайване или повишена температура.

Гъбичките в ушите рядко преминават сами, а при забавено лечение инфекцията може да се задълбочи и да предизвика усложнения като:

• Перфорация (пробив) на тъпанчето;

• Временна или трайна загуба на слух;

• Разпространение на възпалението към костите и тъканите около ухото;

• В редки случаи – тежки възпаления като мастоидит или менингит при хора с отслабен имунитет.

Колкото по-рано се започне лечение, толкова по-бързо и безопасно настъпва възстановяване.

 

 

Как да се предпазим от гъбички в ушите

Превенцията е проста, но изключително важна. Оставяйте малко количество ушна кал – тя е естественият щит на ухото. След къпане или плуване подсушавайте ушите внимателно с кърпа или със сешоар на хладен режим от разстояние. Избягвайте да бъркате или да чешете вътрешността на ухото, а ако посещавате басейн често, използвайте тапи за уши.

Хората с диабет трябва да контролират нивата на кръвната захар, тъй като високите стойности създават по-благоприятна среда за развитие на гъбички.

Полезно е също така периодично да посещавате УНГ специалист или слухопротезист за профилактичен преглед на ушите, особено ако често имате проблеми със слуха, секрет или сърбеж.

Колко време продължава лечението и кога настъпва подобрение

Продължителността на лечението при отомикоза зависи от тежестта на инфекцията и общото състояние на пациента. В повечето случаи подобрение настъпва още в първата седмица, когато сърбежът и болката започват да намаляват.

Пълното излекуване обикновено настъпва за 2 до 4 седмици, но при хора с по-слаб имунитет или хронични заболявания процесът може да бъде по-дълъг.
Важно е лечението да не се прекъсва преждевременно, дори при отшумяване на симптомите, защото гъбичките могат да се активират отново.

Редовният контролен преглед при УНГ специалист гарантира, че инфекцията е напълно овладяна и слухът се е възстановил.

Заключение

Гъбичките в ушите може и да не са сериозно заболяване, но със сигурност са неприятни и често се повтарят, ако не се лекуват правилно. Добрата новина е, че при навременна реакция и правилна терапия възстановяването е пълно.

Слушайте сигналите на тялото си – ако усетите сърбеж, шум, болка или секрет, не се самолекувайте. Посетете специалист и върнете комфорта на слуха си. Здравите уши са не просто част от доброто ни самочувствие – те са начин да чуваме света около нас ясно и без болка.