Какво представлява слуховата загуба?
Загубата на слуха може да се развие постепенно. Ето защо човек трудно забелязва знаците на собственото си увреждане на слуха, както и тези на свой близък човек. Ключът към способността да идентифицирате загубата на слуха и да се справите с нея, е да разберете причините и симптомите за нея.
Един на десет възрастни страда от шум в ушите, като близо 150 000 възрастни българи са с недиагностицирана загуба на слуха. Предупредителните знаци за увреждане на слуха включват: увеличаване на силата на звука на ТВ , трудност при следене на разговор в шумна среда и завъртане на главата по такъв начин, че едното ухо да е „в лице“ със звука, който се слуша.
Съществува предубеждението, че само старите хора не могат да чуват, че слуховите апарати са грозни и че нищо не може да се направи когато човек има загуба на слуха. Слуховите апарати могат да възстановят част от изгубените слухови възможности, като е необходимо да се потърси професионален съвет.
Нашите уши са сложни и забележителни. Много хора смятат, че ушите са оформените капаци на кожата и хрущялите, намиращи се от двете страни на главата, но не е така. Това са всъщност ушните миди, които са само част от вътрешно свързана сложна система. Разбирането на тази система е важна за определянето на потенциалните причини за загуба на слуха и съответно за намиране на начини за коригиране на увреждането на слуха.
Външното ухо
Звукът пътува чрез вълни, а ушната мида насочва тези вълни към ухото. Тя е оформена така, че да "улавя" звуковите вълни и да ги насочва към друга част на външното ухо, а именно ушния канал. Ушният канал представлява къса тръба, която приема звуковите вълни през костта на черепа и ги насочва към защитеното средно ухо, където започва процесът на разчитане на тези звукови вълни.
Средното ухо
Средното ухо се състои от ушно тъпанче и три малки кости, които се наричат слухови костици. Трите костици са по-известни самостоятелно и поименно като чукче, наковалня и стреме. Когато звуковите вълни стигнат до средното ухо и ударят ушното тъпанче, то започва да вибрира, както кожата на музикалния барабан, когато го биете. Тези вибрации се предават чрез контакт на слуховите костици. Костиците са оформени и позиционирани по такъв начин, че вибрациите от ушното тъпанче създават по-голяма вибрация в другия край на костиците и по този начин се усилва звука на вибрациите.
Средното ухо също така е свързано със задната част на носа и с гърлото чрез евстахиева тръба. Това означава, че когато се прозявате или преглъщате, евстахиевата тръба може да се отвори да изравни налягането от двете страни на ушното тъпанче и да предотврати увреждане на мембраната. За съжаление, връзката на тръбата с носа и гърлото може да се блокира със слуз когато настинете или се разболеете от грип. А това може да причини натрупване на напрежението и да доведе до временно увреждане на слуха или загуба на слуха.
Вътрешното ухо
Усилените звукови вибрации от слуховите костици достигат вътрешното ухо и точно там се случва трансформацията. При достигането до спираловидно оформената кохлеа вибрациите преминават през течността вътре в нея и по този начин стимулират малките космести клетки върху вътрешната стена на кохлеата /ушния охлюв/. Има над 15 000 космести клетки и тяхното стимулиране генерира електрически нервни импулси, които достигат до мозъка чрез слуховия нерв. И от тук насетне разчитането на тези импулси като разпознаваеми и отчетливи звуци зависи от мозъка.
Баланс
Освен чуването, ушите имат и друга важна функция - балансът. Вътре във вътрешното ухо има три пръстеновидни канала, които съдържат течност. Гръбният /задният/, латералният и предният /антериорният/ канал оперират на различни нива и начинът, по който течността се движи в тези канали е всъщност начинът, по който мозъка помага за установяване на баланс. Продължителното движение на тези течности е причина хората да се чувстват замаяни след въртене, преди отново да се върнат към нормално състояние в момента, в който течността спре да се движи. Ето защо ушните инфекции и болестите, засягащи ухото, могат да засегнат баланса както и чуването.