Речник с аудиологични термини

Не е лесно да се научат термините, от която и да е нова сфера, в която навлизате. Ако сте пациент със загуба на слуха, вероятно ви е особено трудно да разберете какво ви казват аудиолозите и техните консултанти, не само поради затрудненията в чуването, но вероятно изпитвате и притеснение когато чуете термин или фраза за първи път и не знаете значението им. В този момент може би всичко ви изглежда прекалено сложно.

Ето списък на най-често употребяваните думи и фрази, които е вероятно да чуете по време на преглед при УНГ специалист, слухопротезист или друг консултант по слухово здраве. 

Списъкът е разделен на части, така че да може лесно намерите конкретен термин, който търсите.

Разделите са:

• Части на ухото;
• Термини, свързани с вашия слухов тест;
• Изрази, които може да чуете във връзка с възможни диагнози;
• Термини, свързани със слуха;
• Термини, свързани със слухови апарати;
• Терминология на Phonak.

Части на ухото

Ушен канал – дупка в темпоралната кост, която насочва звука към тъпанчето.

Тъпанче – тънък слой кожа, който преобразува звуковите вълни във вибрации.

Кохлея – тази част от вътрешното ухо, която съдържа космени клетки и нервни окончания. Те преобразуват звука от вибрация в средното ухо в електрически заряд, който се насочва към мозъка за обработка.

Инкус  – средната кост във веригата, често наричана наковалня.

Осикуларна верига – три малки костици в средното ухо, които образуват връзка между тъпанчето и кохлеята. Те пренасят звука през средното ухо чрез вибрации.

Малеус – кост с форма на чук, прикрепена към тъпанчето.

Ушна мида – външната част на ухото.

Стременна кост – най-малката кост в тялото, понякога наричана за по-кратко стреме.

Термини, които може да чуете, когато правите тест на слуха:

Тест за въздушна проводимост – когато се възпроизвеждат звуци през слушалки и вие трябва да натиснете бутон, за да сигнализирате, че сте чули звука.

Аудиограма – диаграма/графика, която показва резултатите от изследване на слуха.

Тест за костна проводимост – когато звуци се възпроизвеждат чрез вибратор, поставен зад ухото или на челото. Това се прави, за да се тества работата на кохлеята.

Децибел (dB) – мерна единица за относителната сила на звуците.

Динамичен диапазон – диапазон на силата на звука – от нивото на нормално възприятие до нивото, при което звукът става неприятно силен.

Маскиращ шум – непрекъснат шум, използван по време на тест за въздушна проводимост за се неутрализират възприятията от ухото, което не се тества.

Речев спектър – термин, използван за описание на зоната от аудиограмата, която покрива разговорна реч.

Праг – най-тихото ниво, при което човек може да чуе звук. Това всъщност показва една аудиограма.

Изрази, които може да чуете във връзка с възможни диагнози:

Двустранна загуба на слуха – засягаща и двете уши. Когато слухопротезист каже: „Имате двустранна загуба на слуха“, това означават, че имате нужда от два слухови апарата.

Кондуктивна загуба на слуха – намаляване на способността за чуване поради проблем във външното или средното ухо, звукът не достига до кохлеята.

Вродена загуба на слуха – загуба на слуха, налична при или преди раждането.

Дегенеративна загуба на слуха – загуба на слуха, която се влошава с времето. Нарича се още прогресивна загуба на слуха.

Степени на загуба на слуха – те се основават на праговете (най-тихото ниво, при което човек може да чуе звук), отразени върху аудиограма:

• лека - 25 до 40 dB
• умерена - 41 до 55 dB
• умерена до тежка - 56 до 70 dB
• тежка - 71 до 90 dB
• дълбока - повече от 90 dB

Наследствена загуба на слуха – загуба на слуха или склонност към загуба на слуха, която се предава чрез гени от родител на потомство.

Сензорна загуба на слуха – намаляване на способността за чуване поради проблем във вътрешното ухо. „Сензорна“ е когато звуците не се улавят от космените клетки в кохлеята. Ако звуците не се предават от слуховите нерви, може да се нарече и „невронна“.

Едностранна загуба на слуха – засягаща само едното ухото.

Термини, свързани със слуха:

Острота – яснота на звука.

Aкузис – способност за нормално възприемане на звуци.

Анакузис – неспособност за нормално възприемане на звуци; глухота.

Бинаурално – когато звукът се възприема и в двете уши.

Диплакузия – възприемане на един тон като множество тонове или множество хармонии.

Честота на звука – брой вибрации в секунда, които създават даден звук. Честотата определя височината на звука.

Хиперакузис – вид намалена толерантност към звуци. При хиперакузис  човек възприема звуците твърде силно – като по-силни, отколкото са те в действителност. Силните шумове могат да причинят дискомфорт или болка.

Локализация – възможността за определяне на посоката, от която идва звукът.

Височина – степен на височина на даден тон - нисък или висок е той. Например пронизителен писък или дълбок тътен.

Термини, свързани със слухови апарати

Компресия – функция за слухов апарат, която контролира силата на звука при възприемане на по-силни звуци, за да защити слуха на потребителя. Примери за компресия са ограничаване на силата на звука на самолет, летящ над главата ви, или на фойерверки, експлодиращи наблизо.

Обратна връзка – висок, свистящ звук, издаван от слухов апарат, когато не е поставен или настроен правилно.

Потискане на обратната връзка – технология, налична в някои слухови апарати, предназначена да ограничи обратната връзка.

Усилване – силата на звука, добавена от слуховия апарат или колко той усилва звука.

Интензитет – сила на звука.

Оклузия – неприятно усещане в резултат на „запушване“ на ушния канал.

Рекрутация – когато някой със сензорна загуба на слуха изпитва „неудобни нива на силата на звука“, възприемайки силен звук като „изключително силен“ в сравнение със същия звук, чут от чуващ човек. Това е подобно на хиперакузия, но конкретно свързано с използването на слухов апарат.

Реверберация – термин, който описва отражението на звукови вълни от повърхности в едно пространство.

Сибиланс – съскащ звук, като „с“, „з“, „ш“ и „ж“. Когато се усещат като усилени, слуховият апарат се нуждае от настройка.

Съотношение сигнал/шум – отнася се до способността да чувате реч през фоновия шум. Много слухови апарати имат програма за говор в шум, която усилва говора и намалява фоновия шум.

Терминология на Phonak

NoiseBlock – помага при разпознаването и потискането на смущаващи сигнали.

SoundFlow – патентована многопрограмна автоматична система, която сама се адаптира към звуковата среда на потребителя.

Технология SoundRecover (слухови апарати Phonak) – за хора с високочестотна загуба на слуха. Високочестотните звуци като съгласните „б“, „п“ и „д“ и сибилантни звуци, като „с“ и „ш“ се компресират и изместват към по-ниска честота, която е по-лесна за чуване.

WhistleBlock – прецизно идентифицира и елиминира обратната връзка или свистенето.

ZoomControl – позволява на потребителя да реши от коя посока желае да чува реч и звуци.

Тези дефиниции ще ви помогнат да разберете по-добре какво се говори по време на вашите прегледи при слухопротезист. Ако все пак не разбирате нещо, не се колебайте да помолите вашия лекар за разяснение или си запишете непознантите термини за да можете да ги прегледате, когато се приберете у дома. Става дума за вашия слух - важно е да разбирате значението на всички аудиологични термини, свързани с вашето здраве!