Симптоми на загуба на слух: как да разпознаем проблема навреме

Една от най-честите форми на слухова загуба е възрастово обусловената загуба на слуха, позната още като пресбиакузис. Това е медицински термин за постепенното отслабване на слуха, което настъпва с напредването на възрастта. Обикновено се развива бавно, започва след 50–55-годишна възраст и най-често засяга и двете уши едновременно.

При възрастовата загуба на слуха човек не губи слуха си изведнъж. Промяната настъпва постепенно, поради което в началото често остава незабелязана. Много хора свикват с по-слабото чуване и дълго време не предприемат действия. Един от първите признаци е затрудненото разбиране на реч, особено в шумна среда. При този тип слухова загуба най-често първо се засягат високите честоти — детски и женски гласове, звънене на телефон, птици, аларми или съгласни като „с“, „ш“, „ф“, „т“ и „к“. Именно тези звуци правят думите ясни и разбираеми. Когато липсват, човек трябва да полага повече усилия, за да разбере казаното. Това може да доведе до често молене за повторение, увеличаване на звука на телевизора и затруднения при участие в разговори.

Прочети повече по темата за възрастова загуба на слух.

Загубата на слух обаче не е проблем само на възрастните хора. Тя може да бъде причинена от силен шум, ушни инфекции, травми, наследствени фактори, заболявания, натрупана ушна кал или прием на определени медикаменти. Затова е важно да не се подценява нито един сигнал, особено ако се повтаря или постепенно се засилва.

Първият и най-разпространен признак е затрудненото разбиране на речта. Човек може да чува, че някой говори, но думите да звучат неясно, приглушено или накъсано. Това е особено забележимо при разговори в шумна среда – ресторант, магазин, семейно събиране, офис или обществен транспорт.

Много хора със слухова загуба казват, че чуват звука, но не разбират думите. Това се случва, защото някои честоти, особено високите, започват да се възприемат по-слабо. Именно високите честоти са важни за разпознаването на много съгласни звуци в речта. Когато те се губят, в думата липсват звуци и човек започва да разчита повече на контекста, изражението на лицето и движението на устните.

Друг типичен сигнал е честото молене за повторение. Ако все по-често казваш „Какво?“, „Може ли да повториш?“ или „Не те чух добре“, това може да бъде сигнал за промяна в слуха. Понякога близките забелязват проблема първи, защото усещат, че трябва да говорят по-силно или по-отчетливо.

Увеличаването на силата на звука на телевизора, радиото или телефона също е важен знак. Ако за теб звукът е нормален, но за останалите в стаята е твърде силен, вероятно слухът ти не възприема определени звуци достатъчно ясно.

Сред честите признаци са още приглушено чуване, усещане за запушени уши, трудност при чуване на звънец, аларма или телефон, както и затруднения при разговор с повече от един човек. С отлагането на решение на проблема, хората със слухова загуба започват да избягват групови разговори, защото им е трудно да проследят кой говори и какво се казва. Мозъкът трябва постоянно да се опитва да компенсира, да свързва звуците, да си изяснява думите и това натоварване с времето се превръща в ежедневна умора.

Загубата на слух рядко започва осезаемо. По-често първите признаци изглеждат дребни и лесно се обясняват с умора, шумна среда или невнимание. Един от ранните сигнали е усещането, че хората „мърморят“ или не произнасят думите ясно. Всъщност проблемът може да не е в начина, по който говорят другите, а в това, че слухът вече не улавя всички звукови детайли.

Друг подценяван признак е умората след разговори. Когато човек не чува добре, мозъкът трябва да полага допълнителни усилия, за да допълва липсващата информация. Това води до напрежение, раздразнение и изтощение, особено след дълги срещи или разговори в шумна среда.

Затрудненията при разговор по телефона също могат да бъдат ранен сигнал. По телефона липсват визуални подсказки като изражение, жестове и движение на устните. Затова човек със слухова загуба може да разбира по-трудно, дори ако при разговор лице в лице се справя сравнително добре.

Още една индикация е избягването на социални ситуации. Когато общуването започне да изисква усилие, хората с намален слух несъзнателно се отдръпват. Те говорят по-малко, стоят настрани в групови разговори или се притесняват да не отговорят неправилно. Това постепенно може да доведе до изолация.

Причините за загуба на слух могат да бъдат разнообразни. Най-често срещаната е естественото стареене, но има и много други фактори. Продължителното излагане на силен шум е една от основните причини, особено при хора, които работят в шумна среда или често слушат силна музика през слушалки.

• Ушните инфекции, натрупаната ушна кал, спуканото тъпанче, травмите на ухото и попадналите чужди тела също могат да доведат до временна или трайна промяна в слуха.
• Някои заболявания като диабет, високо кръвно налягане и съдови проблеми могат да повлияят на кръвообращението и функциите на вътрешното ухо.
• Генетичната предразположеност също има значение. Ако в семейството има хора със слухова загуба, рискът може да бъде по-висок.
• Тютюнопушенето, нездравословното хранене и липсата на профилактика също могат да допринесат за по-бързо влошаване на слуха.

Най-сигурният начин да установите дали имате слухова загуба е чрез професионален слухов тест – аудиометрия.

Аудиометрията е основно изследване, което измерва как чувате различни честоти и тонове. По време на теста човек реагира чрез натискане на бутон, когато чуе звук, а резултатите се отбелязват на графика. След аудиометрията (тест на слуха) се изготвя така наречената аудиограма. Това е графика, която показва колко добре човек чува различни звуци и честоти. Резултатите от аудиограмата определят кой е най-тихият звук, който може да бъде чут. Така специалистът може да определи дали има слухова загуба, каква е нейната степен, кои звуци се чуват по-трудно и кои честоти са засегнати.

Разбери какво е аудиограма, как се прави и какво означават резултатите.

Тимпанометрията изследва състоянието на средното ухо и движението на тъпанчето. Тя е полезна при съмнение за течност, проблем с налягането или нарушена функция на средното ухо.

Повече за изследването можеш да прочетеш в нашата статия за тимпанометрия.

Когато загубата на слух остане без внимание, тя може постепенно да засегне много области от живота. Общуването става по-напрегнато, разговорите изискват усилие, а ежедневни ситуации като пазаруване, срещи, работа или семейни събирания могат да се превърнат в източник на стрес.

Много хора започват да се изолират, защото се притесняват, че няма да разберат правилно или ще се почувстват неудобно. Това може да доведе до самота, тревожност и понижено настроение. Освен това нечуването на важни звуци като аларми, автомобили, звънци или предупреждения може да създаде риск за безопасността.

Навременната реакция помага тези последствия да бъдат избегнати. Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-лесно е да се намери подходящо решение.

Ако забелязваш, че все по-често не разбираш речта, увеличаваш звука на телевизора, трудно чуваш в шумна среда или усещаш шум в ушите, не отлагай консултацията със специалист. Слуховият тест – аудиометрия е бърз, безболезнен и дава ценна информация за състоянието на слуха.

Можеш да научиш повече за това как протича измерването, като разгледаш страницата ни за тест на слуха.

Съвременните слухови апарати са дискретни, удобни и технологично усъвършенствани. Те не просто усилват звука, а подпомагат по-ясното разбиране на речта, по-доброто ориентиране в средата и по-спокойното общуване.

Не позволявай на слуховата загуба да те отдалечи от любимите хора и ежедневните моменти, които ти носят радост. Запиши час за консултация в Ototon и направи първата стъпка към по-ясен слух, по-уверено общуване и по-пълноценен живот.