На каква възраст чуваме най-добре?
Чуването ни почти постоянно се промения и адаптира, повреме на живота ни. На коя възраст е най-развито и как можем да го запазим за по-дълго? Тук ще откриете няколко съвета за чуването през различните възрасти:
От момента, в който се родим чуването ни или се подобрява или влошава. Колкото и плашещо това може да звучи, чуването ни не се влошава с бързи темпове. Ако спазваме подходящи предпазни мерки и грижи, този процес може да бъде изключително бавен и напълно незначителен. Но ако често се излагаме на шумни звуци и продължителен шум можем да ускорим увреждането на слуха си.
Това води до въпроса: "На коя възраст чуването ни е най-развито?"
В тази статия, която проследява промяната в чуването ни, през времето, и предоставя най-ефикасните начини как да предпазим слуха си от увреждане, ще отговорим на този въпрос и няколко други.
Времева таблица на чуването
Слухът ни започва да се развива, докато сме в утробата и започваме да разпознаваме гласа на майка си, много преди да се родим. Като новородени, ушите ни са пълни с течност и слухът ни не е напълно развит, но можем да чуваме мелодии, силни звуци и какво се случва около нас. Нашият слух играе важна роля в развитието на езика и възприятията ни, затова бебетата излизат от утробата с незасегнат слух.
Докато прохождаме и растем като деца, нашият слух расте с нас. Това ни позволява да улавяме звуци и срички, като засилва разбирането ни на тон и език. Не след дълго, можем да комуникираме и разговаряме с другите. Въпреки това, вродена или придобита слухова загуба може да повлияе на развитието на детето. За повече информация за слуховата загуба при децата посетете страницата ни за деца.
Докато станем тийнейджъри, слухът ни е почти напълно развит. Започваме да оформяме вкуса си за музика, и имаме добри умения в правилното говорене на родния си език. През късните тийнейджърски години слухът ни преминава от развиване към влошаване, въпреки че, изобщо не забелязваме тази промяна. Стига да не сме претърпяли сериозно увреждане на слуха (катастрофа, силни удари и др.), чуването ни е в разцвета си, докато навършим 18 години.
В началото на 20-те си години се наслаждаваме най-пълноценно на здравия си слух. Човек със здрав слух може да чуе изпускането на кърфица на пода и безпроблемно да провежда пълноценни разговори в шумна, претъпкана среда. Стига да не присъстват други проблеми, като нарушение на слуховите възприятия или аутизъм, чуващият човек не би трябвало да има никакви затруднения да чува и разбира тези около него. Докато навършим 25 години, чуването ни започва да се влошава, въпреки че, тези промени са почти неуловими за повечето от нас.
Кога ще имам проблем с чуването?
Това зависи от начина ни на живот. Въпреки че, чуването на всички е различно, повечето хора започват да имат проблеми със слуха около 50-годишна възраст. Освен това, хора с добро и запазено чуване може да не забележат проблем, докато не навършат 60 години. От друга страна, тези които са водели шумен начин на живот, може да започнат да забелязват проблеми около средата на 30-те си години или по-рано. Това включва строителни работници, хора, които са работили в армията, хора, които са работили около самолети и музиканти.
Загубата на слуха, свързана с възрастта или сензоневралната загуба на слуха, е причинена от излагане на силен шум за дълго време. Това може да включва силна музика, двигатели, машини и дори изстрели от оръжие. Дори и да не работим на позиция с високо излагане на силен шум, животът в пренаселени градове, честото ползване на метрото и посещението на шумни събития също може да увеличи загубата на слуха ни. Някой хора, които имат постоянни излагания на силен шум, могат да започнат да имат проблеми със слуха на 20-годишна възраст.
Невъзможно е да се определи с точност кога ще започнем да губим слуха си. Това зависи от много аспекти от живота ни и генетична ни предразположеност. Точно затова, профилактичните тестове на слуха са важна част от грижата за здравето на слуха ни. Сензоневралната загуба на слуха се развива постепенно и е почти невъзможна за диагностициране в ранните и етапи. Трябва да си правим пълна аудиограма, винаги когато подозираме, че нещо не е наред със слуха ни.
Ако загубата на слуха се среща в семейната ни история, сме изложени на по-голям риск от загуба на слуха, свързана с остаряването. Някои от родителите ни или прародителите ни оглушели ли са на ранна възраст? Това е знак, че трябва да сме предпазливи за собствения си слух. Има много фактори, които влияят, когато става въпрос за сензоневрална загуба на слуха. Освен това, трябва да знаем, че когато се сдобием с някакво ниво на слухова загуба, тя е необратима. Заради тази причина, трябва да се грижим за слуха си. Въпреки че, може да ни се струва досадно да носим тапи за уши и да проверяваме силата на звука постоянно, това може да ни предпази от сериозна загуба на слуха в бъдеще.