Блог за слуховата загуба / Слух

Загубата на слуха може значително да повлияе на развитието, комуникативните умения и цялостното качество на живот на детето. Като родител е изключително важно да разпознаете признаците, че детето Ви има нужда от слухов апарат. Ранното идентифициране на загубата на слуха и търсенето на подходяща интервенция може да подобри значително способностите на Вашето дете за учене, общуване и развитието му като цяло.

Запознайте се със знаците, които могат да подскажат, че Вашето дете се нуждае от слухов апарат. Важно е да се обърне внимание, имайки предвид колко ценна е ранната намеса и подкрепа при такъв проблем.

Наблюдавайте за трудности в общуването

Обърнете внимание на това как детето Ви реагира на звуци и как общува с другите. Децата със загуба на слуха могат да проявят следното поведение:

• Чести молби за повторение или пояснение на казаното;
• Трудност при следване на инструкции, особено в шумна среда;
• Говор по-силен от необходимото;
• Забавено или неясно развитие на речта;
• Ограничен речников запас или трудности при изразяване.

Липса на реакция на звуци

Новородените и кърмачетата трябва да демонстрират адекватни реакции на звуци, като например обръщане на глава към източника. Докато детето расте, то се научава и да реагира на името си, на познатите гласове и звуци от околната среда. 

Ако забележите липса на реакция или неадекватни отговори при Вашето дете, това може да означава загуба на слуха.

Развитие на речта и езика

Загубата на слуха може значително да повлияе на речта и езика на детето. Внимавайте за следните предупредителни знаци:

• Забавено или отсъстващо бърборене, гукане и други типични детски звуци;
• Трудности при имитирането на звуци, думи или фрази;
• Ограничен речников запас, забавяне в езиковото развитие;
• Неправилно произношение или говорни грешки, нетипични за възрастовия диапазон.

Образователни трудности

Децата със загуба на слух често се сблъскат с предизвикателства в образователната среда. Следните знаци могат да показват необходимост от слухови апарати:

• Затруднено следене на уроците или участие в дискусии в класната стая;
• Спад в постигнатите резултати;
• Проблеми с четене, правопис или разбиране;
• Чести молби за разяснение или помощ.

Социални и поведенчески промени

Загубата на слуха може да повлияе на социалните взаимодействия и поведението на детето. Обърнете внимание на следните индикатори:

• Отдръпване от социални дейности или трудности при намирането на приятели;
• Неразбиране или погрешно тълкуване на социални знаци;
• Раздразнителност, чувство на неудовлетвореност или признаци на емоционален дистрес;
• Повишена умора или невнимание, особено в ситуации, изискващи слушане и концентрация.

Фамилна анамнеза и рискови фактори

Помислете за семейната си история и всички рискови фактори, свързани със загуба на слух. Ако Вие или Вашият партньор имате семейна анамнеза за загуба на слуха или ако детето Ви е имало ушни инфекции, висока температура или излагане на силни шумове, това увеличава вероятността от загуба на слуха.

Разпознаването на признаците на загуба на слуха при Вашето дете е от решаващо значение за цялостното му развитие и благополучие. Ако забележите някой от гореспоменатите признаци, важно е да се консултирате с педиатър или слухопротезист за цялостна оценка. 

Ранната намеса, като например поставяне на слухов апарат, може значително да подобри комуникативните умения, академичните постижения и социалните взаимодействия на Вашето дете. Не забравяйте, че като родител Вашето внимание и подкрепа в голяма степен определят пътя на детето Ви към по-добро здраве на слуха и по-светло бъдеще.

„Не е свързано с теб“, както хората казват. Това се отнася до много аспекти от живота, но е изключително вярно за ситуации, когато слухът не е това, което е бил в миналото. Вие може да си мислите, че загубата на слуха се отразява само на Вас, но трябва да се замислите върху това дали създава проблеми и във Вашата връзка с околните.

Загубата на слуха не се появява във вакуум. Проучвания показват, че нелекуваната слухова загуба може негативно да се отрази на връзките Ви със семейството, приятелите и главно с най-близките до Вас - като Вашите интимни партньори. Въпреки това, с някои промени Вие може значително да намалите отрицателното влияние на загубата на слуха върху Вашите взаимоотношения с другите.

Загубата на слуха прави взаимоотношенията по-напрегнати

Според проучванията става ясно, че нелекуваната загуба на слуха може да се окаже основен източник на стрес, особено между партньори.

Проучванията показват, че загубата на слуха създава чувства на безпомощност, неудобство и изтощение за партньора и за връзката като цяло, според двамата изследователи, които са провели качествено проучване при двойки, където единият партньор страда от загуба на слуха.

Изследователите открили, че както участниците, страдащи от загуба на слуха, така и техните близки партньори се оплакват от загуба на спонтанност и трудности при споделяне на незначителни неочаквани случки, изказвания и непринудени разговори в тяхното ежедневие.

Общуването е ключът към здрави взаимоотношения

Всекидневното общуване между двойките, дали ще бъде относно важни неща или такива, които са тривиални, са от изключително значение за здрава връзка. Загубата на слуха е причина тези малки, но важни неща между двама души да изчезнат. Когато няма общуване, започва отдалечаване. Това отдалечаване може да доведе до сърдене, което от своя страна води до по-задълбочени проблеми в общуването и интимността. Резултатът е чувство на самота и отдалечаване между двамата партньори.

Много често съпрузите обвиняват другия, че не може да изслушва, когато всъщност причината е проблем със слуха, който им пречи на общуването.

Хората, страдащи от слухова загуба, гледат на техните партньори като ценен източник на подкрепа, като на хора, имащи важна роля в приемане на загубата на слуха им и като източник на мотивация за лечение. Но съществува и противоположна ситуация, някои казват, че дори на най-подкрепящите партньори им е трудно напълно да разберат загубата на слуха. Умората, породена от напрягане да се слуша, и фоновият шум играят роля в това колко може да чуе Вашият партньор в определен момент. Като цяло както чуващите партньори, така и тези със загуба на слуха се съгласяват със следното: има сериозна промяна в естеството и съдържанието на тяхното общуване в резултат на загуба на слуха на единия партньор.

Проучванията потвърждават, че дори най-малкото общуване, дори това, което се определя като незначително, всъщност поражда интимност и връзка между партньорите. Онези незначителни реплики, включително шеги и закачки внасят споделеност и обща мисъл. И връзките, особено браковете, страдат от отсъствието на общуване.

Отрицателни емоции, свързани със загуба на слуха

Загубата на слуха може да причини редица вредни ефекти и отрицателни емоции:

• Безсилие
• Сърдене заради честото компенсиране загубата на слуха на своя партньор (изпълнява ролята на преводач и казва на партньора това, което не е чул).
• Самота - чуващите партньори чувстват, че им липсва компания
• По-рядко участие в социални дейности, отдръпване от социално общуване
• Интимните разговори и шегите между партньорите намаляват
• Проблеми в общуването между партньорите
• Липса на компания
• Все по-рядко общуване (комуникацията е сведена до минимум)

Съвети как да разговаряте с Вашия партньор относно загубата на слуха

Да живееш с някого, който не може да чува, е неприятно, особено ако той не осъзнава проблема. Ако той постоянно Ви кара да повтаряте, да усилвате телевизора до прекалено висока степен, или има проблем с чуването на телефона, звука на микровълновата или звънеца на вратата, може би е дошъл моментът да проведете един открит разговор. Изберете подходящ, спокоен момент, когато и двамата сте в добро настроение и може да говорите необезпокоявани. Използвайте твърд, загрижен тон, който не е осъждащ или снизходителен.

• Кажете му, че това положение се отразява на Вашите взаимоотношения. Ако Вашият партньор се притеснява да носи слухов апарат, постоянното задаване на въппроса „какво“ е нещо много дразнещо за връзката. Слуховата загуба се отразява на комуникацията, която е основата на една връзка.
• Кажете му, че се тревожите за неговото здраве. Когато загубата на слуха не се лекува, речевият и езиков дял на мозъка могат да атрофират, довеждайки до слухова депривация, която може да увеличи риска от когнитивен упадък.
• Кажете му, че се тревожите и за Вашето здраве. Допълнителният стрес от тревогите за здравето и безопасността на половинката Ви може да се отрази на Вас самия - физически и емоционално. Освен това, не е забавно да се слуша телевизорът или стереото много силно или да трябва да викате и постоянно да повтаряте.
• Запазете си час за тест на слуха и помолете партньора си да дойде с Вас. Първо, това е нещо, което Вие трябва да направите на всяка цена. Второ, винаги би било добре да имате до себе си още един човек, да чуе какво ще каже слуховият специалист, независимо кой е пациентът. Процесът на изследване на слуха е толкова обикновен и лесен, че партньорът Ви също може да се съгласи да провери слуха си.
• Обсъдете как се отразява и на двама Ви загубата на слуха. Партньорът Ви може да не знае за всички аспекти, свързани със загубата на слуха и как тя влошава качеството на живот. Обсъдете симптомите на загуба на слуха, включително симптоми като умора и раздразненост.

Работите ли в шумна индустрия? Занимавате ли се с развлекателна стрелба? Обичате ли да слушате много силна музика? Ако е така, може да сте жертва на загуба на слуха, предизвикана от шума.

Всяка година хиляди хора предявяват искове към работодателя поради увреждане на слуха вследствие на излагане на прекомерен шум на работното място.

Множество други пък излагат слуховата си система на риск, като подлагат слуховите си клетки на опасни нива на шум по време на развлекателните си занимания.

За опасни нива на шум се считат всички нива над 85 dB (децибела).

Възможно е да бъдете изложени на 85 dB в продължение на осем часа и въпреки това да се чувствате достатъчно спокойни и сигурни, че няма да навредите на слуха си. При по-силен шум (или при продължително въздействие на такова равнище на звука), ако не защитите слуха си, излагате ушите си на риск. На всеки три децибела увеличение на шума намалявате наполовина безопасното време, през което можете да слушате без да е необходима защита на слуха. Така че, имайте предвид, че много бързо по-силните звуци стават опасни.

След като достигнете 115 dB, вече няма безопасно време за слушане без защита на слуха.

Слуховите клетки могат да бъдат унищожени

Кохлеята е много важна част от слуховата система. В нея се намират хилядите слухови нервни клетки. Тяхната задача е да улавят звука, който навлиза в нея, да го класифицират според различните височини (честоти) и след това да изпращат тази информация до мозъка чрез слуховия нерв, за да бъде интерпретирана и разбрана. Ако слуховите клетки са увредени, звукът не се предава ефективно.

Слуховите клетки (наречени още косметси) са разположени като клавишите на пиано, но в обратна посока.

Там, където звуците навлизат в кохлеята, са разположени високочестотните реснички. Това означава, че те са бомбардирани от всеки силен шум, който влиза в кохлеята. При хората с шумова загуба на слуха първо се засягат високочестотните реснички. Слуховите клетки не умират веднага - това отнема време (освен ако ухото не е било изложено на акустична травма).

Ресничките на практика "лягат", за да си починат, след като са били изложени на прекомерен шум.

След необходимата почивка - обикновено от 12 до 16 часа - слуховите клетки се възстановяват и отново се изправят, за да приемат правилно звука. Ето защо слухът Ви може да се чувства "притъпен" след напрегнат работен ден или след посещение на шумен рок концерт. Възможно е също така да усещате звънене в ушите (тинитус) в продължение на няколко часа след излагане на силен шум.

При продължително излагане на опасни нива на шум слуховите клетки в крайна сметка няма да могат да се изправят отново и ще загинат (шумът в ушите може да продължи).

Помислете за красива зелена морава. Всеки ден ходите до простора от другата страна на моравата. Ако погледнете стръковете трева след Вас, те изглеждат смачкани и не толкова изправени, но дайте им малко време и те ще се върнат към първоначалното си състояние. Но ако продължавате да вървите по един и същ път всеки ден, накрая тези стръкове трева няма да се изправят отново и ще загинат. Точно това се случва с ресничките в ушите Ви след продължително излагане на прекомерен шум.

Акустична травма

За съжаление някои хора могат да получат акустична травма от едно-единствено опасно шумово събитие и това може да има катастрофален ефект върху слуха им.

Взрив (като експлозия) или удар по главата може не само да доведе до загиване на ресничките, но и да разкъса деликатните мембрани в кохлеята, които държат слуховите клетки, или да причини спукване на кохлеята, което да доведе до изтичане на течност във вътрешното ухо. Ако това се случи, най-лошият сценарий е необратима и цялостна загуба на слуха.

И така, какво можете да направите, за да защитите слуха си? Ако работите на шумно място и Ви е осигурена защита за слуха - използвайте я. Ако работите с шумни инструменти у дома - косите тревата, използвате огнестрелно оръжие, свирите в група или се занимавате с друго шумно хоби - осигурявайте защита на слуха си.

Съществуват много различни видове средства за защита на слуха, включително тапи за уши за музиканти, които са направени така, че не само да Ви предпазват от различни видове шум, но и да отговарят на нуждите за комфорт. 

Важно е също така да разберете, че ако вече имате увреждане на слуха, излагането на ушите Ви на опасни нива на шум може да доведе до бърза загуба на останалия Ви слух. И не забравяйте, че ако Вие или Вашите деца или внуци използвате слушалки, за да слушате музика, това също може да доведе до увреждане на слуха. Проверявайте нивото на шумозаглушаване на всички устройства за слушане, за да се уверите, че те отговарят на стандартите за безопасност и ограничават времето за слушане.

Грижете се за своя слух. Той е единственият, с който разполагате.

В Ototon.bg нашата мисия от първия ден е ясна: да помогнем на всеки да чува добре, за да може да живее добре. И след повече от 10 години разговори с милиони хора със загуба на слуха, успяхме да забележим обща тема. 

Много хора отлагат лечението, защото не осъзнават истинската степен на загубата на слуха си и отрицателното въздействие, което тя всъщност има върху живота им. Те също така не знаят, че нелекуваната загуба на слуха ще продължи да се влошава -  щом го загубят, не могат да го върнат.  Ако тестът на слуха беше по-удобен или леснодостъпен, те може би биха разбрали необходимостта да се действа по-рано.

Ако страдате от загуба на слуха и обмисляте да вземете слухови апарати, провеждането на тест на слуха е една от първите стъпки, които трябва да предприемете. Така ще разберете сериозността на Вашата загуба на слуха и ще получите препоръка за провеждане на лечение. 

Онлайн тест на слуха от комфорта на Вашия дом е отлично начало, когато за първи път се усъмните в слуха си.

Нашият безплатен петминутен слухов тест ще Ви помогне бързо да определите нивото на загуба на слуха си и дали имате нужда от по-изчерпателен слухов тест и лечение.  

Нашият тест на слуха е в три стъпки:

• Ще бъдете помолени да отговорите на поредица от въпроси относно слуха Ви в типични ежедневни дейности и локации. Това помага да се определи как загубата на слуха засяга Вас и хората около Вас всеки ден. 
• На отговорите на всеки въпрос се дава „тежест“; всички отговори се събират заедно и се оценяват от нашия компютъризиран алгоритъм за тестване. 
• Вашият завършен анализ след това се сравнява с хиляди други с лека до тежка загуба на слуха, които също са завършили теста и след това Ви се изпраща по имейл. Националният съвет по стареенето (NCOA) първоначално е събрал тази информация въз основа на отговорите от представително проучване, в което взели участие хиляди хора със загуба на слуха на възраст 50 и повече години.

Резултатите Ви ще попаднат в една от шестте категории, с диапазон от „Много леки случаи“ до „Тежка или дълбока загуба на слуха“. Решенията, които ще Ви бъдат представени, ще бъдат различни в зависимост от тежестта на Вашата загуба на слуха. Действията за решение на проблемите Ви със слуха ще варират от минаване на преглед до по-спешното „Огромни комуникационни затруднения, изискващи тестване и лечение на слуха“. 

Въпреки че ще направим препоръка въз основа на Вашите първоначални резултати, винаги препоръчваме последващи действия, ако имате усещането, че Вие или някой Ваш близък, има загуба на слуха. 

Аплодираме Ви, че сте направили първата стъпка и сте проверили здравето на слуха си. Като педприемете действия сега, не само ще забавите прогреса на загубата на слуха, но и ще останете по-здрави като цяло. Радваме се, че ще Ви помогнем да откриете качествено, достъпно решение, което отговаря на Вашите индивидуални нужди и начин на живот. Само с най-добрите медицински слухови апарати, съчетани с най-добрите специалисти по слуха, ще имате най-добрия резултат. 

Знаете ли, че ...?

Тъй като слухът намалява, самотата може да се засили и да предизвика лавина от вредни последици за здравето. Сега считана за толкова опасна, колкото пушенето на 15 цигари на ден, самотата значително повишава рисковете от депресия, деменция и ранна смърт.

“Самолетно ухо”

Има редица начини, за да защитите ушите си, когато летите и да направите пътуването си много по-приятно. Самолетите определено могат да затруднят ушите Ви - от ревящи двигатели до пукане в ушите и постоянното бучене на въздуха, блъскащ се срещу метала, докато се носите из небето – самолетите определено могат да затруднят ушите Ви. Има дори състояние, познато като “самолетно ухо”, което може да доведе до значителни болка, кървене и загуба на слуха, ако продължи и ако не потърсите медицинска намеса.

Често слухът е последното нещо, за което мислим, спрямо здравето си, тъй като твърде често го приемаме за даденост – докато не се натъкнем на неприятности и не се чудим защо не сме предприели стъпки да предотвратим проблемите по-рано.

Съвети, за да защитите ушите си при летене

• Изберете най-тихата част на самолета

Проучване откри, че е по-шумно в задната част на самолета, отколкото в предната, понеже чувате и звука от самолетните двигатели. Същото важи и ако имате седалка до прозореца, без значение къде на самолета се намирате. Това предполага, че трябва да си вземете по-благосклонни за ушите седалки от средната до горната част на самолета и покрай пътеката.

• Носете защитни средства за уши

Когато знаете, че шумът на самолет, когато излита, е около 120 децибела (dB) или повече, а всичко над 70 dB може да увреди слуха, е мъдро да използвате някаква форма на защита. Защитните средства за уши, като тапи за уши по поръчка, ще свършат чудесна работа за защита на деликатните части на ушите. С тях ще чувате, особено ако сте на дълъг полет и трябва да търпите шума много часове, включително нощем, когато искате да спите. Те също помагат да се  заглушат писъците и плача на бебетата на борда.

• Използвайте шумозаглушаващи слушалки

Дали полетът Ви е няколко часа до слънчевата част на Европа или продължава половин ден или повече, докато летите към другата страна на света, шумозаглушаващите слушалки са чудесен начин да защитите ушите си. Те използват микрофон, който засича шума, и електроника, която се задейства и създава звуци, които го заглушават – и междувременно предоставят удивителни, висококачествени звуци от музика или видео. Те ще Ви помогнат да заглушите и шума от другия дразнител при летене – шумните пътници, които не спират да говорят, крещят или да се смеят.

• Прозявайте се, преглъщайте и дъвчете

Тези пукащи уши, които споменахме по-рано и които са толкова познати на много пътници, могат да доведат до нещо, наречено ушна баротравма, състояние, което може да увреди слуха. Причинява се от разликите в наляганията в ухото и извън него, докато самолетът излита, променя височината си и се снижава. Можете да помогнете на ушите си, като дъвчете храни или дъвка, преглъщате или се прозявате, тъй като тези действия изравняват налягането в ухото Ви с често променящата се околна среда. Можете и да държите носа си, докато леко подухвате – метод, наречен маньовър на Валсава, който е особено полезен по време на излитане и кацане.

• Бъдете хидратирани

Пиенето на много течности – не от алкохолния вид – по време на полет ще Ви накара да се чувствате по-добре, тъй като въздухът под налягане в кабината няма толкова кислород, колкото получавате на земята и това може да Ви накара да се чувствате мудни и изморени. Преглъщането също ще помогне за поддържане на налягането в ушите Ви равно на това извън тях.

И така, следващият път, когато трябва да летите, изпробвайте няколко или всички от съветите ни и може да откриете, че пътуването Ви е много по-лесно и по-удобно.

Какво представлява четенето на речта?

Повечето хора със загуба на слуха използват визуални сигнали, за да си помогнат да разберат речта. Някои хора притежават естествена способност за разчитане на речта. Други без подходящо обучение често се борят с разбирането на речта или разчитат единствено на партньора си в общуването, който говори на висок глас или посредством повторения. Да се разчита на последното може да се окаже доста разочароващо и да напрегне междуличностните отношения. Освен това може да доведе до цялостно избягване на разговорите и социалното взаимодействие, ако лицето със загуба на слуха изпитва разочарование от неспособността си да чува. Разчитането на речта е отличен инструмент, който се използва в комбинация с усилване на звука с цел подобряване на междуличностните и социалните отношения.

За хората с добро чувство за хумор разчитането на речта може да бъде и доста забавно. Ако някога сте имали удоволствието да гледате видеоклип с несполучливо разчитане на реч, те могат да бъдат доста комични, но също така показват значението на произношението, изражението на лицето и контекста! Четенето на реч включва:

• Наблюдаване на движенията на устните, челюстта, езика и зъбите на говорещия;
• Лицеви изражения, жестове, пози и движения, които помагат да се предаде смисълът на говорещия;
• Познаване на темата и контекста;
• Добро зрение - при нормално зрение е възможно да се чете реч на разстояние до двадесет и четири метра, но идеалното разстояние до говорещия е пет метра;
• Емоционална устойчивост за поддържане на увереност и ангажираност с добрата комуникация.

История

Четенето на реч, известно в миналото като четене по устните, се използва от стотици години. В началото на XIX в. то е една от малкото възможности за образование на глухите хора и шанс за тяхното приобщаване към обществото. Александър Греъм Бел и неговият баща са известни със своите училища за четене на реч. Интересен факт е, че майка му Елиза Грейс Саймъндс и съпругата му Мейбъл Хъбард са били глухи.

В ранните си години Бел се съсредоточава върху обучението на деца с увреден слух. Освен това, този метод на преподаване на речево четене се смята за новаторски и дава отлични резултати при децата от общността на глухите. След като емигрира от Англия в Северна Америка, Бел започва да преподава реч на глухи ученици, използвайки изобретената от баща му универсална азбука, наречена "Видима реч". Бел, баща му и дядо му са били специалисти по механика на гласа и красноречието. Веднъж Бел казва: "Да се питаш за стойността на речта е все едно да се питаш за стойността на живота."

Успех при четенето на реч

Доказано е, че четенето на реч е успешна практика. След Първата и Втората световна война се наблюдава рязко нарастване на тежката до дълбока загуба на слуха при ветераните. Поради тази причина са построени болници за ветерани и голяма част от предоставяната рехабилитация е била свързана с аудиология и рехабилитация на слуха. Възстановяването се състояло от програма за слухова рехабилитация, която се фокусирала върху разчитането на речта, използването на слухови апарати и методите за комуникация. Ветеранът и настоящ аудиолог Марк Рос с най-голяма увереност споделя, че “Хората със загуба на слуха могат да се възползват от информация за различните видове комуникация и стратегии за възстановяване на слуха. С малко практика и съсредоточаване върху устните, хората с увреден слух могат да подобрят разбирането си за произнесената дума.”

Предимства на обучението за четене на реч

Има многобройни ползи от научаването на речево четене, които включват следното:

• Ще се превърнете в по-добър комуникатор.
• По-добро разбиране на проблемите, свързани със загубата на слуха.
• Подпомагане на слуховите апарати и други технологии да вършат своята работа.
• Разработване на редица стратегии за отстраняване на проблеми, позволяващи преодоляване на предизвикателни ситуации.
• Обмен на идеи с други хора с увреждане на слуха.

При повечето възрастни с напредването на възрастта се наблюдава постепенна загуба на слуха, наречена пресбикузис. Звуците и нормалната реч могат да бъдат приглушени и може да се наложи да увеличите звука на телевизора или радиото. Много фактори могат да причинят загуба на слуха и е от съществено значение да идентифицирате и отстраните всяко увреждане възможно най-скоро. 

Анатомия на ухото

Преди да се потопим в причините за загуба на слуха, е важно да познаваме механизмите на ухото и как то интерпретира звуковите вълни към мозъка Ви. Ухото се състои от вътрешно ухо, средно ухо и външно ухо. 

Когато звуковите вълни пътуват от външния свят и външното ухо, те преминават през ушния канал до тъпанчето. Малките костици в средното ухо се наричат чукче, наковалня и стреме и усилват вибрациите при преминаването им към вътрешното ухо. 

Когато звуковите вълни достигнат до вътрешното ухо, те преминават през изпълнената с течност кохлея - структура с форма на охлюв, която съдържа хиляди нервни клетки с малки власинки. Тези косъмчета преобразуват звуковите вълни в електрически сигнали, които се изпращат до слуховата кора на мозъка. Различните вибрации изпращат различни сигнали до мозъка Ви и се интерпретират по уникален начин. 

Видове и причини за загуба на слуха

Невросензорна загуба на слуха

Невросензорна загуба на слуха се проявява във вътрешното ухо и е най-често срещаният тип загуба на слуха. Нервите на вътрешното ухо и космените фоликули, които предават сигналите към мозъка, се увреждат поради възраст, излагане на шум или някаква травма. Невросензорната загуба на слуха не може да се коригира с операция, но може да се лекува с помощта на слухови апарати. 

Причините за невросензорна загуба на слуха включват: 

Ако работите в строителна среда, във ферма или навсякъде, където сте постоянно изложени на силни шумове от тежки машини, това може да доведе до загуба или увреждане на слуха. 

Стоенето твърде близо до големи високоговорители в каквато и да е обстановка е вредно за здравето на слуха Ви, особено по време на концерти. Ако посещавате шумни концерти, опитайте се да избягвате устройствата за усилване на звука или носете защитни тапи за уши, ако това е неизбежно. Правете почивки от звука и излизайте навън, за да предотвратите продължително излагане. 

Загубата на слуха може да бъде свързана с травматични мозъчни увреждания, тъй като частта от мозъка, която обработва звука, слуховата кора, може да бъде увредена. 

Вродени дефекти

Генетични фактори или вродени дефекти могат да повлияят на слуха и да променят структурата на ухото. Вродените дефекти на слуха засягат около едно до две от всеки 1000 раждания и могат да бъдат идентифицирани по начина, по който бебето реагира на звуци и ги издава.

Болестта на Мениер е заболяване на вътрешното ухо, което причинява световъртеж или внезапно усещане, че стаята се върти. По време на пристъп може да се почувствате неразположени или да Ви се гади и внезапно да загубите слуха в едното или двете уши. 

Акустичната неврома е бавно растящ и нераков тумор, който се развива на вестибуларния нерв от вътрешното ухо към мозъка. Този нерв влияе пряко върху равновесието и слуха Ви и натискът върху него може да причини световъртеж и загуба на слуха. Развитието на симптомите може да отнеме години, така че ако имате шум в ушите или проблеми с равновесието, е важно да се обърнете към лекар незабавно. 

Няколко вирусни инфекции могат да причинят загуба на слуха, като морбили, паротит и менингит. 

Някои предписани лекарства могат да увредят кохлеята и са честа причина за загуба на слуха, особено при възрастни хора, които приемат множество медикаменти. Аспиринът в големи дози, нестероидните противовъзпалителни средства като ибупрофен и напроксен, както и някои антибиотици могат да причинят загуба на слуха. По-вероятно е симптомите да се появят, когато едновременно се приема повече от едно от тези лекарства. Важно е да бъдете бдителни и да познавате тялото си, когато приемате лекарства, и да съобщавате на лекаря си за всякакви промени. 

Кондуктивна загуба на слуха

Кондуктивната загуба на слуха възниква в средното и външното ухо, обикновено поради натрупване на течност или ушна кал. Това запушване пречи на звуците да навлизат във вътрешното ухо и може лесно да се лекува медикаментозно или с помощта на процедури за отстраняване на ушна кал. При кондуктивна загуба на слуха може да е трудно да се чуват тихи или приглушени звуци, но тя не винаги е постоянна. 

Други причини за кондуктивна загуба на слуха са: 

Ухото на плувеца е инфекция на външното ухо, причинена от вода, която остава в ухото ви и създава влажна среда за развитие на бактерии. Вкарването на пръсти, памучни тампони или чужди предмети в ушите също може да причини ухото на плувеца, като увреди слоя кожа, покриващ ушния канал. 

Алергиите са отговор на имунната система на възприета заплаха и могат да засегнат всички части на ухото. Хистамините могат да предизвикат кихане, сърбеж, натиск, задръстване или звънене на ушите, което да доведе до временна загуба на слуха. 

Обикновените ушни инфекции могат да причинят временна загуба на слуха. Ушната инфекция може да блокира звука, преминаващ през ушния канал, и да причини заглушаване на звука. След като инфекцията се изчисти, вероятно слухът Ви ще започне да се подобрява. 

Подобно на ушната инфекция, инфекциите на синусите могат да причинят загуба на слуха. След като течността се оттече от ушите Ви, слухът Ви би трябвало да се подобри. Повтарящите се ушни инфекции могат да оставят белези върху тъканта на ушния канал и да попречат на звуковите вълни да се разпространяват безпроблемно, което води до загуба на слуха. 

Смесена загуба на слуха

Както подсказва името, смесената загуба на слуха е комбинация от невросензорна и кондуктивна загуба на слуха. 

Степени на загуба на слуха

Тежестта на загубата на слуха зависи от много фактори и има четири клинични класификации на загубата на слуха, които помагат за определяне на възможностите за лечение. 

Лека загуба на слуха

При лека загуба на слуха вероятно ще чувате повечето звуци на речта, но по-фините звуци ще бъдат приглушени и трудни за възприемане.

Умерена загуба на слуха

Тези, които имат умерена загуба на слуха, ще се затрудняват да разбират нормално ниво на разговор. 

Тежка загуба на слуха

Ако имате тежка загуба на слуха, ще чувате приглушено реч на нормално ниво на разговор, ако изобщо чувате, и няколко силни звука. 

Дълбока загуба на слуха

При дълбока загуба на слуха може да чувате изключително силни звуци, но никаква реч. 

Симптоми на загуба на слуха

Повечето причини за загуба на слуха не са обратими и могат да се появят бавно с течение на времето. Ако загубата се лекува при появата на първоначалните симптоми, тя може лесно да се овладее, за да се подобри слухът Ви и да се предотврати по-нататъшно увреждане, така че да можете да водите нормален и комфортен живот. Свържете се незабавно с Вашия лекар или аудиолог за изследване на слуха, ако имате някой от следните симптоми: 

• Постоянно звънене, бръмчене или съскане в ушите
• Внезапна загуба на слуха
• Загуба на слуха, която пречи на ежедневните Ви дейности
• Болка или дискомфорт в ушите
• Изтръпване в ухото
• Ако често молите хората да повтарят
• Проблеми с чуването на звуци или разговори при фонов шум
• Забелязвате, че увеличавате звука, когато гледате телевизия или слушате радио
• Натиск от заглушени звуци

Загубата на слуха може значително да повлияе на качеството Ви на живот и на способността Ви да живеете нормално. Тя може дори да предизвика чувство на тревожност и депресия при някои възрастни. Намалената им способност да общуват и да поддържат разговор може да предизвика усещане за изолация и отдръпване. Дори и да не се притеснявате от потенциалната загуба на слуха, трябва незабавно да се подложите на преглед, ако имате някои от посочените симптоми. 

Начини за предпазване на ушите от увреждане от шум

Предотвратяването на увреждането (или по-нататъшното увреждане) на ушите Ви от шум е от решаващо значение. Ограничаването на продължителността и интензивността на излагането на шум ще предпази слуха Ви. Използвайте тапи за уши или наушници на работното място или на шумни концерти, където знаете, че ще бъдете изложени на високи децибели, и намалявайте звука на слушалките си, когато е възможно.

Помислете за редовни тестове на слуха при личния си лекар или професионален специалист по слухопротезиране, особено ако проявявате симптоми или сте постоянно изложени на силни шумове. 

Загубата на слуха е нормална част от живота, както и остаряването. И има много съвременни решения, които да Ви помогнат да я преодолеете и да възвърнете увереността си.

Няма един отговор на въпроса „Кога е бил измислен жестомимичният език?“ Това е така, защото няма такова нещо като универсален жестомимичен език. Различните държави имат собствени версии. Има източници относно форми на общуване с използване на жестове, датиращи от Древна Гърция. Нека да разледаме произхода на жестомимичните езици, използвани от глухи хора в различните части на света.

Какво представлява жестомимичния език?

Жестомимичният език е система от общуване, използвайки знаци с ръцете и жестове. Той обхваща жестове с ръце, изражение на лицето и езика на тялото. Структурата на изречението на жестомимичния език е различна от разговорния език. Някои жестомимики представят цели идеи и фрази. Други знаци представляват индивидуални думи или имена.

Колко различни жестомимични знаци има?

Има повече от 150 различни жестомимични знаци. Произходът на жестомимичните езици  е от естествено развиващите се жестомимични езици в обществото на глухите или посредством ръчно кодирани езици.

Произходът на жестомимичния език в Англия

Английският жестомимичен език (АЖЕ) е създаден от обществото на глухите. Има свидетелство за съществуването на жестомимичен език в обществото на глухите в Англия, датиращ от 15 век.

Според The Conversation (Разговорът), жестомимичните езици се развиват естествено, когато една общност се състои от много хора, които страдат от загуба на слуха. Понякога това се случва, когато има висок процент от хора, страдащи от увреждане на слуха в определен регион.

Английският жестомимичен език (АЖЕ) е пример за естествено развиващ се език. АЖЕ, Австралийският жестомимичен език (Auslan) и Новозеландският жестомимичен език (НЗЕ) се считат за диалекти на един език BANZSL. (Британски, Австралийски и Новозеландски жестомимичен език). Те използват същата граматика и азбуката на глухонемите.

Ръчно кодираните езици са творение на учители (чуващи хора). Има доказателство, което предлага, че жестомимичните езици са били използвани през Средновековна Европа от монаси, които са положили обет за мълчание. Те са използвали дактилология и знаци, за да представят писмения език. През 7 в. В Англия Бенедиктински монах Venerable Bede е създал система, за да представи буквите на латинската азбука посредством дактилология.

През 17 в. В Испания, Pedro Ponce de León е преподавал на глухи ученици, деца на богати родители, учи ги да говорят, пишат и използват дактилология. Juan Pablo Bonet, испански духовник и лингвист разширява методите на Ponce de Leon. През 1620 г. той публикува жестомимична система.

През 18 век е имало общност на глухите, което е използвало това, което сега се нарича старофренски жестомимичен език. Френският духовник Charles-Michel de l’Épée категоризира и записва френските знаци, за да може да се предадат на други и да се използват в образователния процес. Той смята езика за примитивен и е започнал да разработва негова собствена специфична жестомимична система. През 1760 г. той отваря първото в света свободно училище за глухи. Той и неговите учители по слух преподават на глухи ученици жестомимичен френски. Това не е било естествено развиващ се език, а първият жестомимичен език, който следва граматиката на писмения френски. Неговото училище все още съществува. То сега използва френският жестомимичен език, а не езикът на l’Épée.

Laurent Clerc, глух ученик от училището на l’Épée е основател на първото училище в Северна Америка. Жестомимичните знаци на l’Épée са станали основа на съвременния Американски жестомимичен език и азбуката на глухите на АЖЕ.

Слуховите апарати, които се поставят в ухото (ITE), включват всички слухови апарати, които се носят изцяло в ухото (а не зад него), включително в канала (ITC), изцяло в канала (CIC) и невидими в канала (IIC).

Вградените в ухото слухови апарати са толкова малки, че не могат да се видят от външната страна на ухото. Вместо това те се вписват добре в ушния канал и често са пригодени към индивидуалните Ви слухови изисквания и/или формата на ухото. Незабележими и леки, вероятно ще забравите, че носите слухови апарати!

Предимства на слуховите апарати, които се поставят в ухото

Изисквайки по-малко енергия за сравнима мощност, невидимите слухови апарати също така намаляват отзвука при използване на телефони.

По-малко вътрешни вибрации с по-къс отпечатък за целодневен комфорт.

Липсата на проводници и тръбички при правилно разположение може да осигури фантастично естествено качество на звука.

Селекция от нашите невидими слухови апарати

Phonak Virto Titanium

Поколение дискретни индивидуални слухови апарати, изработени от титан.

Phonak Virto M

Всичко, от което имате нужда, съчетано в една чудесна технология.

Audionova DX

AudioNova DX е създаден с оглед на ежедневните Ви нужди.

Видове слухови апарати, които се поставят в ухото

Вътреушни (ITE)

Корпусът на този слухов апарат изцяло запълва ухото. Предимствата му включват по-дълъг живот на батерията, наличие на захранваща версия за тежка загуба на слуха и подобрена работа.

Вътреушните (ITE) слухови апарати са добър вариант, ако искате лесно да боравите с устройството. Традиционният ITE слухов апарат се предлага в различни размери и обикновено се поставя изцяло в ухото или ушния канал. Тези видове слухови апарати могат да поберат много електронни функции в един-единствен корпус. 

Всички компоненти са разположени във вътрешността на малкия корпус. Силата на звука може да се регулира, а програмите могат да се избират с помощта на дистанционно управление. Много модели могат да бъдат свързани безжично към електронни устройства, като мобилни телефони и телевизори (необходими са допълнителни аксесоари).

Обобщение

• По-дискретни от вариантите на слухови апарати, които се поставят зад ухото
• Удобни за хора, които носят очила
• По-удобни за носене от други модели ITE

Вътрешноканални (ITC)

Това е малък и дискретен модел. Както подсказва името, корпусът на слуховия апарат се поставя в ушния канал, като по този начин запълва само половината от ухото.

Те са малко по-големи и се простират малко по-навън от слуховите апарати, които са поставени изцяло в канала (CIC). Въпреки това, поради малко по-големия си размер, вътреканалните (ITC) слухови апарати могат да поберат повече функции от CIC. Подобно на CIC и ITE, ITC слуховите апарати са пригодени за Вашето ухо. Носещите ги могат да избират измежду различни корпуси с телесен цвят, което ги прави трудно забележими.

Обобщение

• По-дискретни от ITE
• Намаляват отзвука поради разположението
• Безжична свързаност с допълнителни аксесоари

Изцяло в канала (CIC)

Апаратите изцяло в канала (CIC) предлагат максимална дискретност и обикновено имат найлонова нишка, която подпомага изваждането от ухото.

Изцяло поставените в ушния канал (CIC) слухови апарати са идеални, ако водите активен начин на живот - или ако искате слухов апарат, който е почти невидим за околните. Апаратите CIC се поставят директно в ушния канал, но поради по-малкия си размер те може да не разполагат с толкова много усъвършенствани функции, колкото други, по-големи модели. 

Тези еднокомпонентни слухови апарати са индивидуално оформени според ушния Ви канал. Малък високоговорител лежи на гърба на апарата, докато микрофонът и капачето за батерията са на лицевата му страна. 

Обобщение

• Много дискретен и лек
• Индивидуално прилягане към ухото и ушния канал
• Поради малкия си размер функциите му могат да бъдат ограничени

Невидими в канала (IIC)

Тази подгрупа на CIC устройствата са слухови апарати, които се носят дълбоко в ушния канал и често са напълно невидими. Титанът на Phonak е пример за IIC слухов апарат.

IIC се поставят директно в ушния канал и могат лесно да се извадят с найлонова връвчица. Тези слухови апарати са добър избор, ако водите умерено до силно активен начин на живот - или ако не искате слуховите Ви апарати да са видими за околните. Въпреки че са популярни сред ползвателите на слухови апарати, IIC може да не са най-добрият избор за потребители с по-тежка или дълбока загуба на слуха, тъй като тези модели устройства не осигуряват същата мощност, както други, по-големи видове.

Обобщение

• Най-малко забележимият слухов апарат
• Формата може да бъде 3D отпечатана с титан, което я прави лека и издръжлива
• Поради размера си (като CIC) функциите му могат да бъдат ограничени

Невросензорната загуба на слуха се получава при увреждане на вътрешното ухо. Аудиолозите могат да Ви помогнат, ако страдате от този вид загуба на слуха.

Повече информация за невросензорната загуба на слуха

Ухото Ви е съставено от три части - външно, средно и вътрешно ухо. Невросензорната загуба на слуха, или SNHL, се получава след увреждане на вътрешното ухо. Проблеми с нервните пътища от вътрешното ухо към мозъка също могат да причинят това състояние. Тихите звуци може да се чуват трудно. Дори по-силните звуци могат да бъдат неясни или да звучат приглушено.

Това е най-често срещаният вид трайна загуба на слуха. В повечето случаи медикаментите или операцията не могат да отстранят невросензорната загуба на слуха. Слуховите апарати могат да Ви помогнат да чувате.

Причини за появата на невросензорна загуба на слуха

• Заболявания
• Лекарства, които са токсични за слуха
• Загуба на слуха, която се среща в семейството
• Стареене
• Удар в главата
• Проблем в начина, по който е формирано вътрешното ухо
• Слушане на силни шумове или преживяване на експлозии

Какво представлява ушната инфекция?

Инфекцията на ухото е възпаление на средното ухо, обикновено причинено от бактерии, което възниква, когато зад тъпанчето се натрупа течност. Всеки може да получи ушна инфекция, но децата се сблъскват с нея по-често, отколкото възрастните. Пет от всеки шест деца имат поне една ушна инфекция до третия си рожден ден. Всъщност ушните инфекции са най-честата причина, поради която родителите водят детето си на лекар. Научното наименование на ушната инфекция е отит на средното ухо.

Какви са симптомите на ушната инфекция?

Съществуват три основни вида ушни инфекции. Всяка от тях има различна комбинация от симптоми.

• Острият отит на средното ухо е най-често срещаната ушна инфекция. Части от средното ухо са инфектирани и подути, а зад тъпанчето е задържана течност. Това причинява болка в ухото - обикновено наричана ушна болка. Детето Ви може да има и температура.
• Отит на средното ухо с изтичане понякога се наблюдава, след като инфекцията на ухото е преминала и течността е останала в затвора зад тъпанчето. Детето с отит на средното ухо с оток може да няма симптоми, но лекарят ще може да види течността зад тъпанчето със специален инструмент.
• Хроничен отит на средното ухо с оток се наблюдава, когато течността остава в средното ухо за дълго време или се връща отново и отново, въпреки че няма инфекция. Това състояние затруднява борбата на децата с нови инфекции и може да засегне слуха им.

Как мога да разбера дали детето ми има ушна инфекция?

Повечето ушни инфекции се наблюдават при децата, преди да са се научили да говорят. Ако детето Ви не е достатъчно голямо, за да каже "Боли ме ухото", ето няколко неща, за които да внимавате:

• Дърпане или разтягане на ухото (ушите)
• Безпокойство и плач
• Проблеми със съня
• Треска (особено при бебета и по-малки деца)
• Изтичане на течност от ухото
• Непохватност или проблеми с равновесието
• Проблеми със слуха или липса на реакция на тихи звуци

Какво причинява ушната инфекция?

Обикновено ушната инфекция се причинява от бактерии и често се появява след възпалено гърло, настинка или друга инфекция на горните дихателни пътища. Ако инфекцията на горните дихателни пътища е бактериална, същите бактерии могат да се разпространят в средното ухо; ако инфекцията на горните дихателни пътища е причинена от вирус, например настинка, бактериите могат да бъдат привлечени от благоприятната за микробите среда и да се пренесат в средното ухо като вторична инфекция. Вследствие на инфекцията зад тъпанчето се натрупва течност.

Ухото има три основни части

• Външното ухо, наричано още ушна мида, включва всичко, което виждаме отвън - извитата ушна обвивка, водеща надолу към ушната мида, но също така включва и ушния канал, който започва от отвора на ухото и се простира до тъпанчето. Тъпанчето е мембрана, която отделя външното ухо от средното ухо.
• Средното ухо - в което се появяват ушни инфекции - се намира между тъпанчето и вътрешното ухо. В средното ухо се намират три малки костици, наречени чукче, наковалня и стреме, които предават звуковите вибрации от тъпанчето към вътрешното ухо. Костите на средното ухо са заобиколени от въздух.
• Вътрешното ухо съдържа лабиринта, който ни помага да пазим равновесие. Кохлеята, част от лабиринта, е охлювообразен орган, който преобразува звуковите вибрации от средното ухо в електрически сигнали. Слуховият нерв пренася тези сигнали от кохлеята до мозъка.

Близки части на ухото

• Евстахиевата тръба е малък проход, който свързва горната част на гърлото със средното ухо. Нейната задача е да подава свеж въздух към средното ухо, да отвежда течността и да поддържа стабилно въздушно налягане между носа и ухото.
• Аденоидите са малки тъканни възглавнички, разположени зад задната част на носа, над гърлото и в близост до евстахиевите тръби. Аденоидите са съставени предимно от клетки на имунната система. Те се борят с инфекциите, като улавят бактериите, които навлизат през устата.

Защо децата са по-склонни да получават ушни инфекции от възрастните?

Съществуват няколко причини, поради които децата са по-склонни да страдат от ушни инфекции в сравнение с възрастните.

• Евстахиевите тръби са по-малки и по-равни при децата, отколкото при възрастните. Това затруднява изтичането на течност от ухото дори при нормални условия. Ако Евстахиевите тръби са подути или блокирани със слуз поради настинка или друго респираторно заболяване, течността може да не успее да се оттече.
• Имунната система на детето не е толкова ефективна, колкото тази на възрастния, тъй като все още се развива. Това затруднява борбата на децата с инфекциите.
• Като част от имунната система, аденоидите реагират на бактериите, преминаващи през носа и устата. Понякога бактериите се задържат в аденоидите, причинявайки хронична инфекция, която след това може да премине към евстахиевите тръби и средното ухо.

Как лекарят диагностицира инфекция на средното ухо?

Първото нещо, което лекарят ще направи, е да Ви попита за здравето на детето Ви. Имало ли е детето Ви настинка или възпалено гърло напоследък? Има ли проблеми със съня? Дърпа ли си ушите? Ако ушната инфекция изглежда вероятна, най-простият начин лекарят да определи това е да използва осветен инструмент, наречен отоскоп, за да огледа тъпанчето. Зачервеното, изпъкнало тъпанче показва инфекция.

Лекарят може да използва и пневматичен отоскоп, който вкарва въздух в ушния канал, за да провери дали зад тъпанчето няма течност. Нормалното тъпанче ще се движи напред-назад по-лесно от тъпанче с течност зад него.

Тимпанометрията, която използва звукови тонове и въздушно налягане, е клиничен тест, който лекарят може да използва, ако диагнозата все още не е ясна. Тимпанометърът представлява малка, мека тапа, която съдържа малък микрофон и високоговорител, както и устройство, което променя налягането на въздуха в ухото. Той измерва колко гъвкаво е тъпанчето при различно налягане.

Как се лекува острата инфекция на средното ухо?

Много лекари ще предпишат антибиотик, например амоксицилин, който да се приема в продължение на седем до десет дни. Вашият лекар може да Ви препоръча и болкоуспокояващи без рецепта, като ацетаминофен или ибупрофен, или капки за уши, които да помогнат при повишена температура и болка. (Тъй като аспиринът се счита за основен предотвратим рисков фактор за синдрома на Рейе, на дете, което има треска или други грипоподобни симптоми, не трябва да се дава аспирин, освен ако не е предписано от Вашия лекар.)

Ако Вашият лекар не е в състояние да постави категорична диагноза за остра ушна инфекция и детето Ви няма силна болка в ухото или висока температура, той може да Ви помоли да изчакате ден или два, за да видите дали болката в ухото ще отмине. Ако няма подобрение в рамките на 48 до 72 часа от началото на симптомите, препоръката е лекарите да започнат антибиотична терапия. Понякога болката в ухото не е причинена от инфекция, а някои ушни инфекции могат да се подобрят и без антибиотици. Използването на антибиотици предпазливо и с основателна причина помага да се предотврати развитието на бактерии, които стават резистентни към антибиотици.

Ако лекарят Ви предпише антибиотик, важно е да се уверите, че детето Ви го приема точно както е предписано и за пълния период от време. Въпреки че детето Ви може да изглежда по-добре след няколко дни, инфекцията все още не е напълно изчистена от ухото. Ако спрете лекарството твърде рано, това може да позволи на инфекцията да се възобнови. Също така е важно да се върнете за контролното посещение на детето си, за да може лекарят да провери дали инфекцията е отшумяла.

Колко време ще отнеме на детето ми да се възстанови?

Детето Ви трябва да започне да се чувства по-добре в рамките на няколко дни след посещението при лекаря. Ако са минали няколко дни и детето Ви все още изглежда неразположено, обадете се на Вашия лекар. Детето Ви може да се нуждае от различен антибиотик. След като инфекцията се изчисти, в средното ухо все още може да остане течност, но обикновено тя изчезва в рамките на три до шест седмици.

Какво се случва, ако детето ми продължава да получава ушни инфекции?

За да предотвратите повторното появяване на инфекция на средното ухо, е добре да ограничите някои от факторите, които биха могли да изложат детето Ви на риск, като например да не сте около хора, които пушат. Въпреки тези предпазни мерки някои деца могат да продължат да се сблъскват с инфекции на средното ухо, понякога до пет или шест годишно. Вашият лекар може да пожелае да изчака няколко месеца, за да види дали нещата ще се подобрят от само себе си, но ако инфекциите продължават да се появяват отново и антибиотиците не помагат, много лекари ще препоръчат хирургична процедура, при която в тъпанчето се поставя малка вентилационна тръбичка, за да се подобри въздушният поток и да се предотврати натрупването на течност в средното ухо. Най-често използваните тръбички остават на мястото си от шест до девет месеца и изискват контролни посещения, докато не се извадят.

Ако поставянето на тръбичките все още не предотвратява инфекциите, лекарят може да обмисли премахването на аденоидите, за да предотврати разпространението на инфекцията към евстахиевите тръби.

Може ли да се предотвратят ушните инфекции?

Понастоящем най-добрият начин за предотвратяване на ушни инфекции е да се намалят рисковите фактори, свързани с тях. Ето някои неща, които бихте могли да направите, за да намалите риска от ушни инфекции при детето си.

• Ваксинирайте детето си срещу грип. Уверете се, че детето Ви получава противогрипна ваксина всяка година.

Препоръчително е да ваксинирате детето си с 13-валентната пневмококова конюгирана ваксина (PCV13). PCV13 предпазва от повече видове бактерии, причиняващи инфекции, отколкото предишната ваксина - PCV7. Ако детето ви вече е започнало да се ваксинира с PCV7, консултирайте се с лекаря си как да преминете към PCV13. Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) препоръчват децата под 2-годишна възраст да бъдат ваксинирани, като се започне от 2-месечна възраст. Проучванията показват, че ваксинираните деца страдат от много по-малко ушни инфекции, отколкото децата, които не са ваксинирани. Ваксината е силно препоръчителна за децата в детските градини.

• Мийте често ръцете си. Миенето на ръцете предотвратява разпространението на микроби и може да помогне на детето Ви да се предпази от настинка или грип.
• Избягвайте да излагате бебето си на цигарен дим. Проучванията показват, че бебетата, които са в обкръжението на пушачи, страдат по-често от ушни инфекции.
• Никога не слагайте бебето си да дремне или да спи през нощта с шише.
• Не позволявайте на болни деца да прекарват време заедно с Вашето. Доколкото е възможно, ограничете контакта на детето си с други деца, когато Вашето дете или неговите другарчета за игра са болни.

Какви изследвания се провеждат в областта на инфекциите на средното ухо?

• Изследователи проучват много области за подобряване на превенцията, диагностиката и лечението на инфекциите на средното ухо. Например намирането на по-ефективни начини за прогнозиране на това кои деца са изложени на по-висок риск от развитие на инфекция на средното ухо може да доведе до успешни тактики за превенция.
• Друга област, която се нуждае от проучване, е защо някои деца страдат от повече ушни инфекции, отколкото други. Например децата от индиански и латиноамерикански произход боледуват по-често от инфекции, отколкото децата от други етнически групи. Какви превантивни мерки биха могли да се предприемат, за да се намалят рисковете?
• Лекарите също така започват да научават повече за това какво се случва в ушите на децата, които имат повтарящи се ушни инфекции. Те са идентифицирали колонии от устойчиви на антибиотици бактерии, наречени биофилми, които се намират в средните уши на повечето деца с хронични ушни инфекции. Разбирането на това как да се атакуват и унищожават тези бактерии би било един от начините за успешно лечение на хроничните ушни инфекции и предотвратяване на операцията.
• Друга важна област на изследване е разбирането на въздействието на ушните инфекции върху развитието на речта и езика на детето. Създаването на по-точни методи за диагностициране на инфекциите на средното ухо би помогнало на лекарите да предписват по-целенасочено лечение. Изследователите също така оценяват лекарствата, които понастоящем се използват за лечение на ушни инфекции, и разработват нови, по-ефективни и по-лесни начини за прилагане на медикаментите.

Изследователите продължават да проучват ваксини срещу някои от най-често срещаните бактерии и вируси, които причиняват инфекции на средното ухо, като Haemophilus influenzae (NTHi) и Moraxella catarrhalis. Провеждат се проучвания и на метод за доставяне на възможна ваксина без игла.

Аудиолозите са здравни специалисти, които се специализират в областта на нарушенията на слуха и равновесието. Те диагностицират загубата на слуха, осигуряват лечение и работят с други доставчици на здравни услуги за лечение на загубата на слуха. Аудиолозите също така извършват оценки за проверка на загубата на слуха и споделят информация за начините за защита на слуха.

Какво включва работата на аудиолозите?

Аудиолозите са доставчици на здравни услуги със специален опит в диагностицирането и лечението на загуба на слуха. Някои аудиолози диагностицират и лекуват и проблеми с равновесието. Тази статия е посветена на аудиолозите, които са специализирани в областта на загубата на слуха.

Какво прави един аудиолог?

Аудиолозите правят много неща, за да предпазят слуха ви и да лекуват загубата на слуха. Те могат да извършват прегледи, за да проверят състоянието на слуха или да диагностицират загубата на слуха. Те могат да споделят информация за начините за защита на слуха. Аудиолозите лекуват загубата на слуха, като подбират и поставят слухови апарати или препоръчват и поставят слухови приспособления. Те често са членове на мултидисциплинарни екипи, които лекуват загуба на слуха.

Причини за загуба на слуха

• Загуба на слуха свързана с възрастта (пресбикузис)

• Загуба на слуха, предизвикана от шум: Този често срещан проблем със слуха засяга милиони хора. Загубата на слуха, причинена от силен шум, може да бъде временна или постоянна. Аудиолозите могат да лекуват това състояние, като подберат и поставят слухови апарати или други слухови помощни средства. Те могат да окажат съдействие и на хора, които имат кохлеарни импланти.
• Невросензорна загуба на слуха: Този вид загуба на слуха често се проявява с напредването на възрастта. Много често тя е трайна. Деца, които са наследили определени заболявания или са имали травми на главата или инфекции, могат да страдат от невросензорна загуба на слуха. Слуховите апарати, слуховите помощни средства и кохлеарните импланти могат да бъдат от помощ за това състояние.
• Ототоксичност: Някои лекарства могат да причинят загуба на слуха. Аудиолозите могат да диагностицират и лекуват този вид загуба на слуха.

Каква е разликата между ушен лекар, УНГ и аудиолог?

Всички те са медицински специалисти, които са специализирани да помагат на хора с проблеми със слуха, но всеки от тях играе различна роля.

Ушните лекари, или отолозите, обикновено лекуват тежка или дълбока загуба на слуха, причинена от заболяване, нараняване или проблеми със слуха, които са налице по рождение. Отолозите могат да използват хирургични интервенции или медикаменти за лечение на загубата на слуха.

УНГ лекарите, или отоларинголозите, са лекари, които диагностицират и лекуват широк спектър от проблеми, засягащи ушите, носа и гърлото на хората. УНГ лекарите могат да насочат хората към аудиолози за изследване на слуха.

Аудиолозите са специалисти по слухопротезиране, които извършват цялостна оценка на загубата на слуха, диагностицират загубата на слуха и предписват слухови апарати и други устройства, които помагат на хората да чуват. Аудиолозите не извършват операции и не предписват лекарства.

Какви са образователните изисквания за аудиолозите?

Повечето аудиолози придобиват степен "доктор по аудиология" (AuD). Някои аудиолози придобиват степен доктор на философските науки (PhD) или доктор на науките (ScD) в областта на науките за слуха и равновесието.

Други образователни изисквания включват:

• Завършване на стипендиантска или стажантска програма.
• Полагане на държавни лицензионни изпити.

Кога трябва да се обърнете към аудиолог?

Вероятно ще искате да се консултирате с аудиолог, ако:

• Молите околните да повтарят това, което казват.
• Имате чувството, че хората около Вас мърморят или не говорят ясно.
• Трудно Ви е да чувате и разбирате какво казват хората, когато сте в шумна среда.
• Увеличавате звука на телевизора, телефона или други устройства, за да можете да чувате.
• Усещате постоянно звънене или друг шум в главата или ушите си.

Какво да очаквате от срещата си аудиолог?

Ето какво може да се случи по време на първата Ви среща с Вашия аудиолог:

• Той ще Ви помоли да опишете симптомите си, включително от колко време ги имате и дали те се появяват и изчезват или са постоянни.
• Той ще прегледа ушите Ви и ще направи тест на слуха.
• В зависимост от резултатите от теста, аудиологът ще обсъди с Вас проблемите Ви със слуха и ще Ви препоръча подходящи слухови апарати, които могат да подобрят слуха Ви.

Какви въпроси трябва да зададете на своя аудиолог?

• Защо имам проблеми със слуха?
• Колко сериозна е загубата на слуха ми?
• Временна или постоянна е загубата на слуха ми?
• Ще имам ли нужда от слухови апарати?

Допълнителни насоки

Способността да чувате и да общувате е от съществено значение, за да останете свързани със света около Вас. Аудиолозите допринасят за това, като споделят начини за защита на слуха и диагностицират и лекуват загубата на слуха. В много случаи загубата на слуха настъпва постепенно и се влошава с времето. Обърнете се към аудиолог, ако Вие или член на Вашето семейство имате притеснения относно слуха си. Вашият личен лекар може да Ви препоръча аудиолог, който ще Ви помогне да овладеете състоянието.