Туптенето в ухото, може да бъде временно или хронично и да възникне поради различни фактори, като травми на ушите, инфекции, натрупване на ушна кал, проблеми с кръвообращението или заболявания като хипертония. Туптенето в ухото може да е симптом на по-сериозни здравословни проблеми, затова е важно да се консултирате с лекар за диагностика и лечение. Облекчаването на състоянието включва различни подходи, като терапия с шумови маски, медикаменти и промени в начина на живот, които могат да подобрят качеството на живот на засегнатите.

Какво представлява туптенето в ухото?

Туптенето в ухото е усещане за звуци в ушите, които не са причинени от външни източници. Това може да се прояви като звуци като трептене, звънене, свистене, бръмчене или шум. Тези звуци могат да бъдат различни по характер и интензивност — от леки и дискретни до силни и постоянни. Туптенето в ухото може да засегне едното или двете уши и да бъде временен или хроничен, като последното може да продължи месеци или години.

Основни характеристики на туптенето в ухото:

• Субективни звуци: Туптенето в ухото само по себе си е самоусещане, което само засегнатият човек го чува, тъй като няма външен източник на звука.

• Честота и интензивност: Звуците, които се чуват, могат да бъдат с различна честота — от ниски, глухи звуци (като туптене) до високи, свистящи тонове. Те могат да бъдат постоянни или променливи, понякога усилващи се в зависимост от фактори като стрес, умора или външни шумове.

• Локализация: Туптенето може да се усеща в едното ухо или в двете, като понякога се описва като пулсиращо или туптящо усещане, което може да наподобява сърдечния ритъм или пулс.

• Съпътстващи симптоми: Възможно е туптенето да бъде съпътстван от други симптоми като загуба на слуха, замаяност, болка в ушите или усещане за запушено ухо. В някои случаи тези симптоми могат да сигнализират за сериозни медицински състояния.

Туптенето в ухото може да бъде резултат от различни причини, включително увреждане на слуховия нерв, инфекции на ушите, натрупване на ушна кал, експозиция на силен шум или проблеми с кръвообращението. Лечението зависи от причината за състоянието и може да включва медикаменти, терапия за облекчаване на симптомите или промени в начина на живот.

Основни причини за туптене в ухото

Най-честите причини за туптене в ухото, включват увреждане на слуховия нерв вследствие на излагане на силен шум, натрупване на ушна кал, инфекции на ушите, травми или заболявания на вътрешното ухо. В някои случаи туптенето в ухото може да бъде свързан със съдови проблеми, като високо кръвно налягане или нарушения в циркулацията на кръвта, както и с проблеми в челюстта или цервикалния (шийния) отдел на гръбначния стълб.

Съдови причини

Повишено кръвно налягане или артериална хипертония - Високото кръвно налягане може да наруши циркулацията в главата и шията, което да доведе до пулсиращ шум в ухото. Увеличеното налягане в кръвоносните съдове може да създаде усещане за трептене или бумтене в ушите, особено при внезапни колебания в кръвното налягане.

Аневризми или стесняване на кръвоносни съдове - Аневризми или стеснени артерии в областта на шията или главата могат да нарушат нормалния кръвоток и да предизвикат пулсиращо туптене в ухото. Тези състояния обикновено изискват сериозна медицинска намеса, тъй като могат да доведат до животозастрашаващи усложнения.

Ушни инфекции и възпаления

Туптенето в ухото често е съпътствано от неприятни усещания и може да бъде симптом на ушна инфекция или възпаление. Най-честите причини за тези симптоми са външният и средният отит.

• Външен отит (или "ухото на плувеца") се появява, когато външният слухов канал се възпали, обикновено вследствие на попадане на вода или микроби. Симптомите включват сърбеж, болка при натиск върху ушната мида и понякога туптене в ухото. Инфекцията може да бъде придружена и от течност или гной, изтичаща от ушния канал.

• Среден отит е възпаление на средното ухо, което често се свързва с инфекция на горните дихателни пътища, като настинка или синузит. При този тип отит туптенето може да бъде причинено от натрупване на течности в средното ухо, които оказват натиск върху тъпанчето. Симптомите включват болка в ухото, чувство за запушеност и понякога температура.

• Туптенето в ухото може да бъде свързано и с гъбични инфекции, които засягат външния слухов канал, често при хора с по-влажни и топли условия в ушите. Гъбичните инфекции обикновено водят до сърбеж в ушите, болка и понякога туптене, като могат да бъдат придружени и от бяла или жълта, лющеща се субстанция в ушния канал.

Синдроми и състояния на слуховия апарат

Увреждания на слуховия нерв: Това може да се дължи на инфекции, травми, излагане на силен шум или стареене, които водят до намалена способност за възприемане на звуци и възникване на шумови възприятия като туптене.

Ушна кал: Натрупването на ушна кал в ушния канал може да блокира преминаването на звуковите вълни и да предизвика усещане за туптене или звънене в ухото.

Тези състояния могат да причиняват временни или постоянни звукови възприятия в ушите, които трябва да бъдат диагностицирани и лекувани от специалист.

Други причини

Сърдечно-съдови заболявания: При някои сърдечно-съдови проблеми, като високо кръвно налягане или атеросклероза, може да се усети пулсиращо туптене в ухото. Това се дължи на промени в кръвообращението и натиск върху кръвоносните съдове, които се намират близо до ухото.

Стрес, тревожност и напрежение: Психо-емоционалният стрес може да предизвика физическо напрежение в организма, включително в ушите. Това може да доведе до усещане за туптене или звънене, поради повишената чувствителност на нервната система и повишеното налягане в кръвоносните съдове.

Влияние на медикаменти или стимуланти: Някои лекарства, особено стимуланти като кофеин, могат да предизвикат усещане за туптене в ухото. Те влияят на нервната система и кръвоносните съдове, което може да доведе до неестествени звуци в ушите.

Как да различим туптене от други видове шумове в ухото?

Туптенето в ухото може да бъде обезпокоително и не е винаги лесно да се различи от други видове шум в ушите. Често хората се оплакват от различни звуци в ушите, но именно пулсиращият шум има свои специфики, които могат да помогнат за диагностика.

• Пулсиране в ухото без болка: Пулсиращото усещане обикновено се съчетава с ритмичен звук, който съвпада с биенето на сърцето. Това го отличава от други видове шум, като звънене или шумолене, които не се свързват с пулса и не се усещат с такова редуване на интервалите.

• Тупкане в ухото при движение или в покой: Понякога тупкането се усилва при движение на главата или при физическо натоварване, което може да е свързано с промени в кръвоснабдяването или натиск върху кръвоносните съдове. В покой, шумът може да намалее или да изчезне, което го прави по-разпознаваем в определени ситуации.

• Ролята на субективното възприятие: Индивидуалните фактори като стрес, тревожност и дори умора могат да усилват усещането за туптене в ухото. Различни хора могат да възприемат и интерпретират шумовете по различен начин, което прави диагностицирането още по-сложно и зависимо от личния опит.

Начини за облекчение на туптенето в ухото, включват както домашни подходи, така и професионални лечения, които могат да бъдат приложени след подходяща диагностика. В този пост ще разгледаме различни подходи за облекчаване на туптенето.

Домашни методи

• Успокояване със звукотерапия - Звукотерапията е една от най-ефективните домашни техники за справяне с шума в ушите. Тя включва използването на фонов шум, който може да прикрие неприятния шум от ушите. Например, бял шум, звуци на природата (дъжд, океански вълни).

• Намаляване на стреса чрез медитация или дихателни упражнения - Стресът и тревожността могат да влошат симптомите на туптене в ухото. Редовната медитация, както и дихателни упражнения, като дълбоко дишане или йога за релаксация, могат да намалят възпалението и да успокоят нервната система.

• Поддържане на хигиена на ухото без агресивно почистване - Важно е ушите да се почистват редовно, но без да се използват агресивни методи, като тампони за уши или остри предмети, които могат да повредят тъканите на ухото.

Професионални методи за лечение

Процедури за отстраняване на ушна кал: Ако туптенето в ухото се дължи на натрупване на ушна кал, специалист може да извърши безопасно почистване на ушния канал. Това облекчава симптомите, като възстановява нормалното възприемане на звуци и намалява натиска върху тъпанчето.

Специфични интервенции за съдови проблеми: При туптене, причинено от съдови нарушения, като високо кръвно налягане или атеросклероза, лечението може да включва медикаменти или процедури за подобряване на кръвообращението. Тези интервенции могат да помогнат за намаляване на пулсиращия шум и предотвратяване на усложнения.

Диагностика

Туптенето в ухото може да бъде причинено от различни фактори, които изискват точна диагностика за правилно лечение. За да се определи причината за този симптом, е необходимо внимателно изследване, което включва медицински прегледи и евентуално специализирани тестове.

Какво включва диагностичният процес?

Диагностиката на туптенето в ухото започва с подробно медицинско изследване, за да се установи причината за симптома. Този процес включва различни методи, които могат да включват физически прегледи и напреднали образни изследвания.

• Преглед при отоларинголог: Отоскопия и изследване на ушния канал: По време на прегледа отоларингологът използва отоскоп за визуализация на ушния канал и тъпанчето, за да открие потенциални причини като инфекция или натрупване на ушна кал. Това изследване помага за изключване на външни фактори, които могат да причинят туптене в ухото.

• Образни изследвания: КТ или ЯМР за идентифициране на съдови или структурни аномалии: Ако причината за туптенето не се открие чрез обикновен преглед, могат да се проведат образни изследвания като компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Тези тестове помагат за диагностициране на съдови проблеми, тумори или други структурни аномалии в областта на ушите и главата.

• При туптене в ухото, теста на слуха може да помогне за откриване на слухови нарушения, които може да са причина за самото туптене.Диагностичният процес включва няколко етапа:

  1. Консултация със слухопротезист – започва с разговор за начина на живот и особеностите на симптомите, включително туптенето в ухото.

  2. Отоскопия – преглед на ушния канал и тъпанчето с помощта на отоскоп.

  3. Аудиометрия – специалистът поставя специални слушалки и пуска звуци с определена честота и сила, като вие натискате бутон всеки път, когато ги чуете. Този тест е полезен за диагностика на слухови проблеми, свързани с туптенето в ухото.

Защо е важно да потърсите специалист?

Важно е да потърсите специалист при туптене в ухото, защото симптомът може да бъде знак за сериозни здравословни проблеми, като инфекции, съдови нарушения или увреждания на слуховия нерв. Ранната диагностика и лечение могат да предотвратят усложнения и да помогнат за облекчаване на симптомите. Отоларингологът (ЛОР специалист) може да установи точната причина и да предложи подходящо лечение, което да подобри качеството на живот.

Как да предотвратим туптенето в ухото?

• Избягване на дразнители като шумна среда или прекомерна употреба на слушалки - Излагането на силни звуци е основен рисков фактор за развитието на шум в ушите.

• Честото излагане на силен шум, като в дискотека, на концерт или чрез слушалки на висока сила, може да увреди слуховия нерв и да предизвика туптене в ухото. За да се предотврати това, е препоръчително да се използват защитни слушалки в шумни среди и да се намали обемът на звука при слушане на музика чрез слушалки.

• Поддържане на здравословно кръвно налягане чрез правилно хранене и физическа активност - Поддържането на нормално кръвно налягане е от решаващо значение за предотвратяване на този симптом. Това може да се постигне чрез редовни физически упражнения, здравословно хранене (със съвсем малко сол, редуциране на мазнините и увеличаване на плодове и зеленчуци) и редовно проследяване на кръвното налягане.

• Редовна профилактика на ушите при специалист - За да се предотврати натрупването на ушна кал или инфекции, които могат да доведат до туптене в ухото, е важно да се правят редовни прегледи при отоларинголог. Профилактиката включва проверка на състоянието на ушния канал, отстраняване на излишната ушна кал, както и диагностициране на евентуални инфекции или увреждания в ранна фаза.

Заключение

Туптенето в ухото може да бъде обезпокоително и да се дължи на различни фактори, които разгледахме по-горе в темата. Ето защо правилната диагностика и подходящото лечение са от съществено значение за облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения. Консултацията със специалист е важна за точното определяне на причината и избор на подходящо лечение. При прилагане на ефективни терапевтични методи, качеството на живот на засегнатите може значително да се подобри.

Често задавани въпроси

Какво причинява пулсиране в ухото без болка?

Пулсирането в ухото без болка може да бъде причинено от проблеми с кръвообращението, като високо кръвно налягане, атеросклероза или анемия, както и от съдови аномалии близо до ухото.

Може ли стресът да предизвика туптене в ухото?

Да, стресът може да увеличи чувствителността на нервната система и да доведе до появата на туптене в ухото, поради повишено напрежение и нарушена циркулация на кръвта.

Кога е време да потърся лекар?

Ако туптенето в ухото се повтаря повече от веднъж и е придружено от болка, загуба на слуха или замаяност, или ако не изчезва с времето, то вие трябва да се консултирате с лекар.

„Не е свързано с теб“, както хората казват. Това се отнася до много аспекти от живота, но е изключително вярно за ситуации, когато слухът не е това, което е бил в миналото. Вие може да си мислите, че загубата на слуха се отразява само на Вас, но трябва да се замислите върху това дали създава проблеми и във Вашата връзка с околните.

Загубата на слуха не се появява във вакуум. Проучвания показват, че нелекуваната слухова загуба може негативно да се отрази на връзките Ви със семейството, приятелите и главно с най-близките до Вас - като Вашите интимни партньори. Въпреки това, с някои промени Вие може значително да намалите отрицателното влияние на загубата на слуха върху Вашите взаимоотношения с другите.

Загубата на слуха прави взаимоотношенията по-напрегнати

Според проучванията става ясно, че нелекуваната загуба на слуха може да се окаже основен източник на стрес, особено между партньори.

Проучванията показват, че загубата на слуха създава чувства на безпомощност, неудобство и изтощение за партньора и за връзката като цяло, според двамата изследователи, които са провели качествено проучване при двойки, където единият партньор страда от загуба на слуха.

Изследователите открили, че както участниците, страдащи от загуба на слуха, така и техните близки партньори се оплакват от загуба на спонтанност и трудности при споделяне на незначителни неочаквани случки, изказвания и непринудени разговори в тяхното ежедневие.

Общуването е ключът към здрави взаимоотношения

Всекидневното общуване между двойките, дали ще бъде относно важни неща или такива, които са тривиални, са от изключително значение за здрава връзка. Загубата на слуха е причина тези малки, но важни неща между двама души да изчезнат. Когато няма общуване, започва отдалечаване. Това отдалечаване може да доведе до сърдене, което от своя страна води до по-задълбочени проблеми в общуването и интимността. Резултатът е чувство на самота и отдалечаване между двамата партньори.

Много често съпрузите обвиняват другия, че не може да изслушва, когато всъщност причината е проблем със слуха, който им пречи на общуването.

Хората, страдащи от слухова загуба, гледат на техните партньори като ценен източник на подкрепа, като на хора, имащи важна роля в приемане на загубата на слуха им и като източник на мотивация за лечение. Но съществува и противоположна ситуация, някои казват, че дори на най-подкрепящите партньори им е трудно напълно да разберат загубата на слуха. Умората, породена от напрягане да се слуша, и фоновият шум играят роля в това колко може да чуе Вашият партньор в определен момент. Като цяло както чуващите партньори, така и тези със загуба на слуха се съгласяват със следното: има сериозна промяна в естеството и съдържанието на тяхното общуване в резултат на загуба на слуха на единия партньор.

Проучванията потвърждават, че дори най-малкото общуване, дори това, което се определя като незначително, всъщност поражда интимност и връзка между партньорите. Онези незначителни реплики, включително шеги и закачки внасят споделеност и обща мисъл. И връзките, особено браковете, страдат от отсъствието на общуване.

Отрицателни емоции, свързани със загуба на слуха

Загубата на слуха може да причини редица вредни ефекти и отрицателни емоции:

• Безсилие
• Сърдене заради честото компенсиране загубата на слуха на своя партньор (изпълнява ролята на преводач и казва на партньора това, което не е чул).
• Самота - чуващите партньори чувстват, че им липсва компания
• По-рядко участие в социални дейности, отдръпване от социално общуване
• Интимните разговори и шегите между партньорите намаляват
• Проблеми в общуването между партньорите
• Липса на компания
• Все по-рядко общуване (комуникацията е сведена до минимум)

Съвети как да разговаряте с Вашия партньор относно загубата на слуха

Да живееш с някого, който не може да чува, е неприятно, особено ако той не осъзнава проблема. Ако той постоянно Ви кара да повтаряте, да усилвате телевизора до прекалено висока степен, или има проблем с чуването на телефона, звука на микровълновата или звънеца на вратата, може би е дошъл моментът да проведете един открит разговор. Изберете подходящ, спокоен момент, когато и двамата сте в добро настроение и може да говорите необезпокоявани. Използвайте твърд, загрижен тон, който не е осъждащ или снизходителен.

• Кажете му, че това положение се отразява на Вашите взаимоотношения. Ако Вашият партньор се притеснява да носи слухов апарат, постоянното задаване на въппроса „какво“ е нещо много дразнещо за връзката. Слуховата загуба се отразява на комуникацията, която е основата на една връзка.
• Кажете му, че се тревожите за неговото здраве. Когато загубата на слуха не се лекува, речевият и езиков дял на мозъка могат да атрофират, довеждайки до слухова депривация, която може да увеличи риска от когнитивен упадък.
• Кажете му, че се тревожите и за Вашето здраве. Допълнителният стрес от тревогите за здравето и безопасността на половинката Ви може да се отрази на Вас самия - физически и емоционално. Освен това, не е забавно да се слуша телевизорът или стереото много силно или да трябва да викате и постоянно да повтаряте.
• Запазете си час за тест на слуха и помолете партньора си да дойде с Вас. Първо, това е нещо, което Вие трябва да направите на всяка цена. Второ, винаги би било добре да имате до себе си още един човек, да чуе какво ще каже слуховият специалист, независимо кой е пациентът. Процесът на изследване на слуха е толкова обикновен и лесен, че партньорът Ви също може да се съгласи да провери слуха си.
• Обсъдете как се отразява и на двама Ви загубата на слуха. Партньорът Ви може да не знае за всички аспекти, свързани със загубата на слуха и как тя влошава качеството на живот. Обсъдете симптомите на загуба на слуха, включително симптоми като умора и раздразненост.

В Ototon.bg нашата мисия от първия ден е ясна: да помогнем на всеки да чува добре, за да може да живее добре. И след повече от 10 години разговори с милиони хора със загуба на слуха, успяхме да забележим обща тема. 

Много хора отлагат лечението, защото не осъзнават истинската степен на загубата на слуха си и отрицателното въздействие, което тя всъщност има върху живота им. Те също така не знаят, че нелекуваната загуба на слуха ще продължи да се влошава -  щом го загубят, не могат да го върнат.  Ако тестът на слуха беше по-удобен или леснодостъпен, те може би биха разбрали необходимостта да се действа по-рано.

Ако страдате от загуба на слуха и обмисляте да вземете слухови апарати, провеждането на тест на слуха е една от първите стъпки, които трябва да предприемете. Така ще разберете сериозността на Вашата загуба на слуха и ще получите препоръка за провеждане на лечение. 

Онлайн тест на слуха от комфорта на Вашия дом е отлично начало, когато за първи път се усъмните в слуха си.

Нашият безплатен петминутен слухов тест ще Ви помогне бързо да определите нивото на загуба на слуха си и дали имате нужда от по-изчерпателен слухов тест и лечение.  

Нашият тест на слуха е в три стъпки:

• Ще бъдете помолени да отговорите на поредица от въпроси относно слуха Ви в типични ежедневни дейности и локации. Това помага да се определи как загубата на слуха засяга Вас и хората около Вас всеки ден. 
• На отговорите на всеки въпрос се дава „тежест“; всички отговори се събират заедно и се оценяват от нашия компютъризиран алгоритъм за тестване. 
• Вашият завършен анализ след това се сравнява с хиляди други с лека до тежка загуба на слуха, които също са завършили теста и след това Ви се изпраща по имейл. Националният съвет по стареенето (NCOA) първоначално е събрал тази информация въз основа на отговорите от представително проучване, в което взели участие хиляди хора със загуба на слуха на възраст 50 и повече години.

Резултатите Ви ще попаднат в една от шестте категории, с диапазон от „Много леки случаи“ до „Тежка или дълбока загуба на слуха“. Решенията, които ще Ви бъдат представени, ще бъдат различни в зависимост от тежестта на Вашата загуба на слуха. Действията за решение на проблемите Ви със слуха ще варират от минаване на преглед до по-спешното „Огромни комуникационни затруднения, изискващи тестване и лечение на слуха“. 

Въпреки че ще направим препоръка въз основа на Вашите първоначални резултати, винаги препоръчваме последващи действия, ако имате усещането, че Вие или някой Ваш близък, има загуба на слуха. 

Аплодираме Ви, че сте направили първата стъпка и сте проверили здравето на слуха си. Като педприемете действия сега, не само ще забавите прогреса на загубата на слуха, но и ще останете по-здрави като цяло. Радваме се, че ще Ви помогнем да откриете качествено, достъпно решение, което отговаря на Вашите индивидуални нужди и начин на живот. Само с най-добрите медицински слухови апарати, съчетани с най-добрите специалисти по слуха, ще имате най-добрия резултат. 

Знаете ли, че ...?

Тъй като слухът намалява, самотата може да се засили и да предизвика лавина от вредни последици за здравето. Сега считана за толкова опасна, колкото пушенето на 15 цигари на ден, самотата значително повишава рисковете от депресия, деменция и ранна смърт.

Аудиолозите са здравни специалисти, които се специализират в областта на нарушенията на слуха и равновесието. Те диагностицират загубата на слуха, осигуряват лечение и работят с други доставчици на здравни услуги за лечение на загубата на слуха. Аудиолозите също така извършват оценки за проверка на загубата на слуха и споделят информация за начините за защита на слуха.

Какво включва работата на аудиолозите?

Аудиолозите са доставчици на здравни услуги със специален опит в диагностицирането и лечението на загуба на слуха. Някои аудиолози диагностицират и лекуват и проблеми с равновесието. Тази статия е посветена на аудиолозите, които са специализирани в областта на загубата на слуха.

Какво прави един аудиолог?

Аудиолозите правят много неща, за да предпазят слуха ви и да лекуват загубата на слуха. Те могат да извършват прегледи, за да проверят състоянието на слуха или да диагностицират загубата на слуха. Те могат да споделят информация за начините за защита на слуха. Аудиолозите лекуват загубата на слуха, като подбират и поставят слухови апарати или препоръчват и поставят слухови приспособления. Те често са членове на мултидисциплинарни екипи, които лекуват загуба на слуха.

Причини за загуба на слуха

• Загуба на слуха свързана с възрастта (пресбикузис)

• Загуба на слуха, предизвикана от шум: Този често срещан проблем със слуха засяга милиони хора. Загубата на слуха, причинена от силен шум, може да бъде временна или постоянна. Аудиолозите могат да лекуват това състояние, като подберат и поставят слухови апарати или други слухови помощни средства. Те могат да окажат съдействие и на хора, които имат кохлеарни импланти.
• Невросензорна загуба на слуха: Този вид загуба на слуха често се проявява с напредването на възрастта. Много често тя е трайна. Деца, които са наследили определени заболявания или са имали травми на главата или инфекции, могат да страдат от невросензорна загуба на слуха. Слуховите апарати, слуховите помощни средства и кохлеарните импланти могат да бъдат от помощ за това състояние.
• Ототоксичност: Някои лекарства могат да причинят загуба на слуха. Аудиолозите могат да диагностицират и лекуват този вид загуба на слуха.

Каква е разликата между ушен лекар, УНГ и аудиолог?

Всички те са медицински специалисти, които са специализирани да помагат на хора с проблеми със слуха, но всеки от тях играе различна роля.

Ушните лекари, или отолозите, обикновено лекуват тежка или дълбока загуба на слуха, причинена от заболяване, нараняване или проблеми със слуха, които са налице по рождение. Отолозите могат да използват хирургични интервенции или медикаменти за лечение на загубата на слуха.

УНГ лекарите, или отоларинголозите, са лекари, които диагностицират и лекуват широк спектър от проблеми, засягащи ушите, носа и гърлото на хората. УНГ лекарите могат да насочат хората към аудиолози за изследване на слуха.

Аудиолозите са специалисти по слухопротезиране, които извършват цялостна оценка на загубата на слуха, диагностицират загубата на слуха и предписват слухови апарати и други устройства, които помагат на хората да чуват. Аудиолозите не извършват операции и не предписват лекарства.

Какви са образователните изисквания за аудиолозите?

Повечето аудиолози придобиват степен "доктор по аудиология" (AuD). Някои аудиолози придобиват степен доктор на философските науки (PhD) или доктор на науките (ScD) в областта на науките за слуха и равновесието.

Други образователни изисквания включват:

• Завършване на стипендиантска или стажантска програма.
• Полагане на държавни лицензионни изпити.

Кога трябва да се обърнете към аудиолог?

Вероятно ще искате да се консултирате с аудиолог, ако:

• Молите околните да повтарят това, което казват.
• Имате чувството, че хората около Вас мърморят или не говорят ясно.
• Трудно Ви е да чувате и разбирате какво казват хората, когато сте в шумна среда.
• Увеличавате звука на телевизора, телефона или други устройства, за да можете да чувате.
• Усещате постоянно звънене или друг шум в главата или ушите си.

Какво да очаквате от срещата си аудиолог?

Ето какво може да се случи по време на първата Ви среща с Вашия аудиолог:

• Той ще Ви помоли да опишете симптомите си, включително от колко време ги имате и дали те се появяват и изчезват или са постоянни.
• Той ще прегледа ушите Ви и ще направи тест на слуха.
• В зависимост от резултатите от теста, аудиологът ще обсъди с Вас проблемите Ви със слуха и ще Ви препоръча подходящи слухови апарати, които могат да подобрят слуха Ви.

Какви въпроси трябва да зададете на своя аудиолог?

• Защо имам проблеми със слуха?
• Колко сериозна е загубата на слуха ми?
• Временна или постоянна е загубата на слуха ми?
• Ще имам ли нужда от слухови апарати?

Допълнителни насоки

Способността да чувате и да общувате е от съществено значение, за да останете свързани със света около Вас. Аудиолозите допринасят за това, като споделят начини за защита на слуха и диагностицират и лекуват загубата на слуха. В много случаи загубата на слуха настъпва постепенно и се влошава с времето. Обърнете се към аудиолог, ако Вие или член на Вашето семейство имате притеснения относно слуха си. Вашият личен лекар може да Ви препоръча аудиолог, който ще Ви помогне да овладеете състоянието.

Защо се препоръчва?

При бебетата и малките деца не може да бъде проведен стандартен тест на слуха, тъй като той предполага активен отговор при чуване на подаден звук. Освен това, когато бебе или малко дете има слухова загуба, е трудно да се разбере само от наблюдение на поведението му дали слуховите му апарати са настроени и коригирани оптимално. Регистрирането на евокираните корови потенциали може да се използва, за да се тества чуването, без да се изисква активен отговор с действие. Това го прави идеално за оценяване реакцията на малките бебета и деца на реч при нормална сила на говора.

Какво представлява тестът?

Тестът е познат като Корови слухови евокирани потенциали (CAEP) или Добавени корови евокирани потенциали (ACAEP), в зависимост от това дали тестът на детето се провежда без или със слухови апарати.

Евокираните потенциали са малки електрически сигнали, които протичат по послуховите пътища и достигат до мозъка. Те могат да бъдат записани с помощта на електроди, поставени на главата на човек. Тогава няколко различни речеви звука се подават по високоговорител на различни нива на сила на звука. Евокираните отговори на звуковете се регистрират от електродите и се записват и анализират от компютър.

Как се прави тестът?

Три малки сензора /електроди/ се закрепват върху кожата на главата с медицински лепенки и контактен гел. Електродите не причиняват дискомфорт, но е възможно след тази процедура да остане малко зачервяване на кожата, което ще изчезне в рамките на 24 часа. Причина за това е разлепването на лепенките, с които са закрепени електродите.

Има ли опасност за бебето/детете ми или неговия мозък?

Не. Няма опасност. С този тест само измерваме активността, която протича в кората на мозъка на детето по време на процедурата. Този тест е много близък до ABR теста, който може би   бил направен на бебето ви в родилния дом.

Допълнителни тестове

Може да направим някои допълнителни тестове, които да помогнат за интерпретирането на резултатите, получени от  измерването на евокираните корови потенциали.

Измерването на отоакустичните емисии и тимпанометрията са процедури, които се използват рутинно от аудиолозите, когато се тестват деца.

Може да проверим средното ухо на вашето дете /това е тъпанчето и пространството зад него/, като направим тимпанометрия. Този тест представлява поставяне на уреда в началото на ушния канал и измерване на отговора, който се получава от движението на тъпанчето при малки промени в налягането на въздуха в канала.

Колко дълго ще продължи и колко пъти трбва да идваме?

Нормално посещението Ви ще продължи окло 2 часа. През това време ще поставим електроди на главичката на детето, ще го изчакаме да се успокои и след това ще запишем евокираните корови потенциали.

В посещението може да се включи и време, през което бебето ви да поспи за кратко.

Предвиждаме да приключим тестването в едно посещение, но както при всяко изследване на малки деца, може да е необходимо да се уговорят още едно или няколко допълнителни посещения, ако не успеем да съберем цялата информация, която ни е необходима.

Как се развива слухът на бебето?

Бебетата започват да чуват още докато са в утробата на майката. В периода между 24-та и 30-та гестационна седмица, слухът на бебето се развива до степен, в която то чува сърдечния ритъм на майката, както и приглушени звуци идващи извън утробата.

След като се роди бебето, звуците от външния свят стават значително по-ясни и силни за него. То чува доста по-добре, но не и перфектно в първите шест месеца от своя живот. 

Наличието на амиотична течност в средното ухо на новороденото, която до известна степен приглушава слуха на бебето. Резорбирането ѝ отнема известно време, от няколко дни до няколко седмици. 

Нервната система на бебето не е напълно развита, което също пречи на пълното възприемане на звуците.  

Липсата на реакция от страна на бебето при определни звуци не е непременно признак за слухова загуба. 

Как да проверим слуха на детето си?

Ето някои въпроси, които може да си зададете при наблюдение на детето ви в домашни условия: 

От раждане до 4-ти месец

✅ Има ли промяна в поведението на детето при внезапна поява на шум?

✅ Заслушва ли се вашето дете при щракане с пръсти или шумолене на около 20 см разстояние от ухото му?

✅ Детето обръща ли глава в посока на източника на звуци?

✅ Забелязвали ли сте вашето дете да се смее или гука от време на време?

✅ Забелязвате ли реакции от вашето дете в отговор на думи или звуци, но без то да ви вижда? 

От 4-ти до 12-ти месец

✅ Използва ли гласа си вашето дете, за да привлече вниманието ви?

✅ Показва ли детето ви неспокойствие при среща с непознати шумове?

✅ Забелязва ли детето ви разговори между вас и други хора?

✅ Реагира ли детето ви на шепот на разстояние от около метър от него?

✅ Следва ли детето ви подкана за извършване на определено действие? 

✅ Детето ви бърбори ли с разбираеми звуци? Използва ли думи с повече от една сричка?

От 12-ти до 24-ти месец

✅  Детето говори ли разбираемо с две или повече думи?

✅  Разбира ли детето ви забрани като “Не!” , “Стой!” , “Спри!” , и други?

✅  Забелязвате ли детето ви да реагира на определена подкана поднесена като шепот до ухото му?

✅  Забелязвате ли детето ви да разпознава и реагира на познати шумове?

✅  Може ли детето ви да комуникира с други деца на “свой език”?

Ако все пак имате съмнения можете да се обърнете към специалист в педиатрични центрове за изследване на слуха Otokids. 

Проверка на реакциите на бебето

Съществуват и някои практики, които също могат да ви помогнат да проверите реакциите и слуха на бебето си. Ето няколко примера:

• Изберете непознат шум за детето ви и внимателно му го поднесете. Следете изражението на детето си. Бебето ясно ще покаже дали е чуло шума като насочи очите си към източника.
• Когато бебето е току-що заспало, тихо се приближете до него и внимателно разтрийте ръце. Детето би трябвало да реагира с издаване на звук, движение на очите или по друг начин на шума. Не издавайте силни и остри звуци, тъй като те могат да изплашат и събудят бебето.

Кога трябва да отидем на преглед при специалист?

Обикновено слухът се тества още при раждането на детето между 48-мия и 72-рия час от неговия живот. Ако бъдат установени някакви отклонения, то тестът следва да се повтори отново след един месец. 

В случай на потворни резултати на родителите се препоръчва да се консултират с отоларинголог, който да проведе по-задълбочени изследвания. 

Ако резултатите от първите два теста дават добри резултати, но все пак се съмнявате, че детето ви има отклонения в слуха е препоръчително да се обърнете към специалист. В педиатричните кабинети на Otokids можe да проверите слуха на детето си и да намерите правилното решение за неговия слух. 

Причини за слухова загуба при новородени

Не винаги може да се установи точната причина за слухова загуба при новородените. Понякога това може да се дължи на:

• Генетични фактори
• Инфекции развити по време на бременността
• Усложнения вследствие на преждевременно раждане
• Ушни инфекции
• Други сериозни инфекции 
• Проблеми при развитието на ухото
• Травми или наранявания по главата или в областта на ушите
• Продължително излагане на силни шумове

Слухът може да бъде измерен по различни начини.

Това може да бъде направено чрез изследване на това колко добре някой разбира речта при нормално ниво на гласа или при шепнене. Въпреки това има два основни проблема при този вид изследване.

На първо място, трудно е да се поддържа постоянна интензивност на речта. От друга страна, речта е съставена от много звуци, които се различават значително по отношение на честотата. По този начин слухова загуба, която се свежда до точно определен диапазон от честоти, може да бъде пропусната. Ето защо аудиолозите измерват нивото на загуба на слуха, използвайки определени техники в теста, които осигуряват звуци от известен интензитет и специфични честоти.

За да се установи вида на загубата на слух, слухът се измерва с помощта на слушалки /които измерват въздушната проводимост/ и чрез поставянето на малък вибратор на главата ви /което заобикаля тъпанчето и средното ухо и измерва звуковите вълни, които преминават директно към кохлеата във вътрешното ухо/ - това е измерване по костна проводимост. По този начин се измерва пълната ефективност на вашия слух.

Посредством слушалките, на слушателя му се пускат гама от тонове от различни честоти, като тестът се прави първо на едното ухо, после на другото. Интензивността на всеки тон е разнообразна, за да може да се открие най-ниското ниво, което слушателят може да чуе. Точно този праг на тона се нанася на аудиограмата.  

Необичайно е за някой прага на слуха му да бъде еднакъв или подобен за различните честоти – обикновено човек има по-голяма загуба на слуха във високочестотните тонове. Загубата на слух може да бъде различна за всяко ухо. Загубата на слуха се измерва в единици наречени децибели ниво на слуха (dB HL за по-кратко).

След теста специалистът нанася резултатите на графиката и използва измерванията, за да ви каже степента на загуба на слуха, ако имате такава.

• Умерена степен на загуба на слуха 20-40 dB HL   

Не можете да чувате меки звуци и ви е трудно да разбирате речта на шумни места.

• Средна степен на загуба на слуха 41-70 db HL   

Не можете да чувате умерени звуци и имате затруднения в разбиране на речта при шумен заден фон.

• Тежка степен на загуба на слуха 71-95 db HL   

Трябва да молите хората около вас да говорят по-високо и груповите разговори са изключително трудни за вас.

• Пълна степен на загуба на слуха – повече от 95db HL   

Можете да чувате само някои много силни звуци и общуването за вас е невъзможно без слухови апарати.

Загрижени ли сте за някой ваш близък от семейството Ви, който има слухова загуба и не прави нищо по въпроса?

Може да бъде разочароващо, когато трябва да се повтаряте, да викате или да увеличавате звука на ТВ, така че те да могат да го чуват.

Можете да се натъжите, когато видите, че някой Ваш близък роднина или приятел се изолира и пропуска много аспекти от живота. Или да се притесните, че той ще бъде в опасност, ако не може да чуе алармата за пожар или приближаващ автомобил при пресичане на пътя.

Приемане и осъзнаване на проблема

Хората не обичат да си признават, че остаряват – често защото те не се чувстват стари. Те отричат техния слухов проблем или знаят, че имат такъв проблем, но отлагат решението да направят нещо за него.

Също така те може би не осъзнават колко различни са днешните дигитални слухови апарати в сравнение с устройствата, които техните родители и баби и дядовци са носили.

Помощта и насърчаването от страна на приятелите и семейството може да бъде безценно в подпомагането на човек със слухова загуба да приеме проблема си и да го преодолее, така че да може да води пълноценен живот.

Може да Ви помогнем, за да им помогнете – например да минете през онлайн теста за слуха заедно с тях.

Ако Вие сте добре информиран, може би те ще забележат.  Имаме подробна информация на сайта, която да помогне на Вас и Вашия близък да се осведомите и да вземете правилно решение за това как да разрешите слуховия проблем. Открийте повече за слуховата загуба и как специалистите по слухопротезиране в Ototon могат да осигурят слухови апарати за справяне с многото различни видове слухова загуба.

Даже по-доброто решение е да доведете Вашия близък в нашия център за слуха за тест на слуха и консултация. Нашите специалисти по слухопротезиране ще предложат на Вашия близък и на Вас експертна помощ и консултация, за да намерите правилния слухов апарат за тяхната слухова загуба и начин на живот.

Ако човек носи слухов апарат, това не означава, че той чува перфектно.

Когато Вие започнете да носите слухови апарати за първи път, най-важното нещо е да имате реалистични очаквания.

Нищо не може да възстанови слухът Ви напълно. Звукът, чут чрез слуховите апарати, може на пръв поглед да Ви се стори странен и непознат.

Важно е човек да бъде постоянен, тъй като само след седмица повечето хора осъзнават, че техните слухови апарати всъщност са променили техния живот.

Как да разговаряте с човек със слухова загуба

• Уверете се, че сте в контакт  „лице-в-лице“ или „очи-в-очи“ с човека, с когото разговаряте
• Уверете се, че сте привлекли вниманието на слушателя си, преди да започнете да говорите
• Говорете ясно, но не твърде бавно, и не преувеличавайте движенията на устните си
• Използвайте естествени лицеви изражения и жестове
• Не крещете. Не е комфортно за човек със слухов апарат да Ви слуша, а и изглежда агресивно
• Ако някой не разбира какво казвате, не повтаряйте. Вместо това се опитайте да го кажете по друг начин
• Намерете подходящо място за разговор - с добро осветление и далеч от шум и разсейване
• Използвайте разбираем език и не говорете под носа си
• Избягвайте употребата на жаргони и непознати съкращения

Светът е пълен с разнообразие от звуци, но как всъщност ги възприемаме и  на какво може да повлияе загубата на слуха?